Unknown - i 3e0c0223816db71f

на площада и ме моли да не позволя на моята Неси да участвува в конкурса.

— Ш-шт. Не ми крещете така в ушите — хладно отговори Грирсън. — От

устата ви смърди на уиски. Казах ви и тогава, че мислех за вашата Неси. Един

човек, чието мнение тежи, ме помоли да поприказвам с вас по този въпрос. Аз не

Страница 260

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

исках и сега съжалявам, че ви заговорих.

— Ти си мръсен лъжец! — изрева Броуди. — Ти си проклет, сладкодумен

лъжец!

— Ако сте дошли тука да ме принудите да се скарам с вас, няма да

сполучите — отговори Грирсън. — В тази работа няма нито лъжа, нито тайна. Сега, след като дъщеря ви е отишла на изпита, няма причина да не ви кажа, че бях

помолен да поговоря с вас от доктор Ренуик.

— Ренуик! — възкликна Броуди, без да вярва на ушите си. Той помълча,

после, сякаш осенен от просветление, изтърси: — Разбирам! Ясно ми е! Ти си го

насъскал. Той се е съюзил с тебе против мене. Той ме мрази също толкова,

колкото… колкото всички вие! — С широко движение на ръката Броуди слепешката

включи всички в думите си. — Аз зная, че вие всички сте против мене, завистливи

свини такива, но това няма значение за мен. Аз ще изплувам. Има време още да ви

тъпча всичките. Има ли някой от вас дъщеря, която да може да спечели „Лата“?

Отговорете ми!

— Ако дъщеря ви наистина спечели „Лата“ — извика някой, — какво

значение, по дяволите, има това за нас? Нека си получи стипендията и на добър й

час. Все ми е едно, който и да я спечели.

Броуди се втренчи в него.

— Все ти е едно ли? — бавно отговори той. — Все ти е едно ли… ти лъжеш!

Вие ще се пукнете от яд, ако една Броуди спечели „Лата“!

— Вървете си, за бога, в къщи — тихо рече Гордън. — Вие не сте на себе

си. Говорите глупости. Вие сам не знаете какво приказвате.

— Ще си отида, когато поискам — измънка Броуди. Пиянското възбуждение

внезапно угасна в него, яростта му стихна, той вече не изпитваше желание да се

нахвърли върху Грирсън и да го разкъса на парчета, а като прочете по лицата

наоколо незаинтересованост и отвращение, у него се събуди чувството на дълбоко

съжаление към самия себе си, той се питаше дали това бе същата компания, на

която бе давал тон, която беше командувал. Никога не бяха го обичали, но той им

се беше налагал със своята сила; сега, когато видя, че е загубил властта си над

тях, самосъжалението му така се изостри, че прерасна в безкрайна скръб, която

напираше да се изрази в сълзи. — Разбирам каква е работата — мрачно промърмори

Броуди на всички. — Вие мислите, че съм пропаднал, че с мене е свършено. Сега не

съм достоен за вашето внимание. Господи! Ако това не ми се виждаше смешно, щях

да заплача. Само като си помисля, че такива като вас могат да седят и да ме

гледат отвисоко… мене, човека, чието потекло е толкова по-благородно от вашето, че моите деди нямаше да се унизят дори да си бършат краката с вас. — Той ги

изгледа един по един, напразно търсейки нещо, което да го поощри, нещо, по което

да проличи, че им прави впечатление. После, при все че не забеляза нищо подобно, продължи по-бавно, с обезсърчен, неубедителен тон. — Не мислете, че с мене е

свършено. Щом го бива един човек, обезателно ще изплува… А вие не ще ми

попречите да изплувам, колкото и да се мъчите. Почакайте и ще видите какво ще

направи моята Неси. Тя ще ви покаже от каква мая сме ние. Затова дойдох тука. Не

сте ми дотрябвали. Исках само да ви кажа, че Неси Броуди ще спечели „Лата“ и

сега, след като ви го казах, нищо друго не ми трябва! — Броуди плъзна по лицата

им мрачен поглед, разбра, че няма какво да им каже повече, видя, че и те мълчат, и тръгна да си върви; все пак след няколко крачки той се спря, обърна се, отвори

уста, но не можа да проговори и най-сетне наведе глава, завъртя се и пак се

затътри навън от игрището. Те го оставиха да си отиде, без да му кажат дума.

Когато излезе от Моравата и се запъти по улицата, напразно мъчейки се да

утеши наранената си гордост, ненадейно Броуди забеляза в далечината фигурите на

двете си дъщери, които идваха към него от гарата. Той втренчи в тях почти

безсмислен поглед, в Неси и Мери Броуди, в двете си деца, сякаш се смущаваше от

странната гледка, която щяха да представляват те тримата заедно по оживената

улица; после изведнъж си даде сметка, че Неси се връща от изпита, че Мери пряко

волята му я е посрещнала на гарата. Нямаше значение! С Мери щеше да се разправи