Unknown - i 3e0c0223816db71f

могат ли да вземат пушка или кон, както правех едно време аз, щом имат нужда от

Страница 259

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

раздвижване и развлечение?“

Обаче очите му не се задържаха дълго върху моравата, а бързо се вдигнаха

и се устремиха към малката група, насядала на верандата на павилиона, на другия

край на игрището; Броуди се усмихна с ехидно задоволство, когато забеляза, че

точно според предвижданията му там бяха всички — от простичкия Джон Пакстън до

негово благородие кмета на града. Броуди се изпъчи както едно време и се запъти

право към тях.

Известно време той се приближаваше, без да бъде забелязан от това малко

общество — всички съсредоточено наблюдаваха развиващата се пред тях игра, — но

изведнъж Пакстън вдигна очи, видя го и с изумление възкликна:

— Боже мой! Вижте кой идва!

Неговият тон веднага привлече вниманието на останалите и проследили

учудения му поглед, те също съзряха чудноватата, невзрачна фигура, която

наперено крачеше към тях, и всеки посвоему изрази удивлението си:

— Божичко! Това е Броуди! Не съм го виждал от месеци насам.

— Трябва да е пиян като кютюк, ако се съди по вида му.

— Дявол да го вземе! Той е мъртво пиян!

— Вижте му лицето, вижте му дрехите!

— Охо! Вижте го само как се перчи!

Всички замълчаха, когато Броуди се приближи, отместиха поглед и

загледаха игрището, показвайки му своето пренебрежение, но всичко това съвсем не

го смути, когато спря пред тях с леко олюляване и ги измери с подигравателния си

поглед.

— Гледай, гледай — закикоти се той, — ние сме се прехласнали да гледаме

как се търкалят малките топчици. Чудесно, увлекателно забавление. Ако я караме

така, скоро ще се наслаждаваме на игра на кукли като глупави момиченца. — Той се

поспря и преднамерено запита: — Кой е спечелил, кмете? Ще ми кажете ли… нали сте

най-личният представител на града?

— Играта не е свършила още — отговори Грирсън след моментно колебание и

все още с извърнат поглед. Озлоблението, което бе изпитвал едно време, му се

видя съвсем неоправдано при сегашното жалко положение на Броуди и сякаш изведнъж

се бе изпарило. Освен това не беше ли той кмет? — Никой не е спечелил още —

добави той по-дружелюбно.

— Тази игра още не е спечелена — иронично се откликна Броуди. — Хубаво!

Хубаво! Съжалявам! Но мога да ви кажа нещо за една друга игра, която е

спечелена!

Той злобно изгледа всички и пламнал от гняв поради тяхното безразличие,

изкрещя:

— Думата ми е за стипендията „Лата“. Може би мислите, че и конкурсът,

както тази тъпа игра на топки, не е свършил още. Но аз ви казвам, че е свършил…

съвсем е свършил… и победителка е моята Неси!

— Ш-шт! По-тихо! — сопна се Гордън, който седеше току пред Броуди. —

Пречите ми да гледам играта. Седнете или се отместете и няма защо да ни

проглушавате ушите.

— Ще стоя, където искам. Отместете ме, ако можете — отвърна Броуди със

заплаха в гласа. След това с подигравка продължи: — Пък и кой сте вие, та се

обаждате? Някакъв си бивш кмет… Вас вече ви детронираха… Сега нашият скъп

приятел Грирсън е седнал на вашето място и аз искам да говоря с него. — Той

насочи глумливия си поглед към Грирсън и се обърна към него: — Чухте ли какво ви

казаха за „Лата“, господин кмете? Не! Не се стряскайте така… Не съм забравил за

прекрасния ви син. Много добре зная, че и той е отишъл на изпита. Синът на кмета

Грирсън е кандидат за „Лата“. Дявол да го вземе! Сигурно стипендията е вече в

джоба му?

— Никога не съм казвал подобно нещо — отвърна неволно засегналият се

Грирсън. — Моето момче може да си опита късмета! Разбира се, не поради това, че

има нужда от тези пари, за да си продължи образованието.

Острият намек в нехайната забележка на кмета накара Броуди да скръцне

със зъби и яростно да напрегне мозъка си, за да измисли някакъв унищожителен

отговор, но както винаги, когато се спречкваше с Грирсън, не можеше да намери

подходящи думи, за да изрази своя гняв. Мисълта, че той, който едва преди един

миг беше се приближил с величествено равнодушие, сега беше обезоръжен само от

една дума, го вбесяваше, а като усети свръх това, че не им прави желаното

впечатление, Броуди не можа да се овладее и изкрещя:

— Че защо ме моли да оттегля кандидатурата на дъщеря си, щом не си искал

твоят хапльо да спечели конкурса?… Отговори ми, подла свиня такава! Ти ме спря