Unknown - i 3e0c0223816db71f

мехур, за да му излезе всичкият въздух като на спукана гайда. Ама и той я е

подготвил както трябва за това голямо събитие, та се е настървила като млада

хрътка, която няма търпение да подгони дивеча! Току-що, преди да тръгне, в очите

й имаше такъв огън, че просто му стана горещо. Беше успял чрез строгото

възпитание на момичето, с това, че бе влял част от собствената си жар в кръвта

му, че беше му вдъхнал твърдото решение да сполучи. „Залягай, Неси!“ — това беше

неговият лозунг, лозунг, който напълно постигна целта си! Тя щеше да излезе от

изпитната зала със стипендията в ръка и да изпревари Грирсън със сто мили или

бележки, или както ги казваха там. Грирсън можеше дори да излезе последен!

Наслаждавайки се с мрачна усмивка на тези мисли, Броуди бавно се обърна, вдъхна

свежия въздух с още по-голямо удоволствие поради това, че беше свободен, качи се

по стъпалата и влезе вътре.

В хола той безцелно се спря и първоначалният му прилив на радост загуби

част от своята сила при мисълта, че макар и да нямаше още единадесет часа и

целият ден да беше на негово разположение, той съвсем не знаеше какво да прави; обаче след миг Броуди влезе в кухнята, отпусна се в креслото и остана да седи

там, наблюдавайки с крайчеца на окото си Мери, която се занимаваше със

сутрешните си домакински задължения. Тя нищо не каза за неотиването му на работа

и бе мълчалива и сдържана както винаги, макар че сянката, легнала в глъбините на

нейните очи и около тях, днес беше по-тъмна. Държането й с нищо не му издаваше

естеството на вътрешните й мисли. Броуди току отвори устни да й заговори, да й

подхвърли някоя унищожителна забележка за разликата между Неси и нея, подсилена

с язвителен намек за нейното минало, но не изрече думите, понеже знаеше, че

каквото и да каже, единственият й отговор щеше да бъде същото непроницаемо

мълчание. Нямаше да й говори още! Нека се държи, колкото си иска непреклонно и

колкото си иска мълчаливо — мислеше си Броуди, — той въпреки това знае какво таи

тя в душата си, въпреки цялото й престорено безразличие. Тя се мъчеше да спечели

Неси, да му се бърка, опитваше се, щом й се отдаде случай, да пречи на неговите

намерения, стремеше се на всяка крачка да осуети постигането на поставената от

него цел. Нека почака! Той също е нащрек и щом тя открито се противопостави на

набелязания за Неси път, тежко и горко на нея!

Докато прикрито наблюдаваше плавните, грациозни движения на дъщеря си,

поради някакво преплитане на мислите изведнъж пред него възкръсна споменът за

една друга жена, която беше любил със същата сила, с която мразеше тази — за

Нанси, първия и последен образ, който виждаше пред себе си, когато беше буден, а

дори и насън. Обаче сега Броуди здраво стисна зъби и пропъди мъчителното видение

от ума си с твърдото решение, че нищо не бива да помрачава тържеството на този

ден. Той искаше да мисли за Неси, за своята утеха Неси, която сега седеше във

влака и повтаряше в умната си главица някои от уроците, над които я беше карал

толкова много да заляга, или може би мислеше за последното му напътване. Винаги

бе смятал, че това ще бъде велик ден за него и сега си казваше, че не бива да се

впуска в мрачни размишления, че трябва да задържи повишеното си настроение на

Страница 257

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

това равнище, до което бе стигнало рано тази сутрин. Не беше зле да си пийне

една чашка, само колкото да се посъживи.

Очите му блеснаха, когато стана от креслото си и отиде при бюфета,

където отвори малкото отделение отляво и извади познатата черна бутилка и своята

чаша, сложена винаги в пълна готовност до нея. С чашата в едната ръка и с

бутилката в другата Броуди пак седна в креслото, наля си уиски и веднага взе да

пие с удоволствие, на малки глътки, задържайки за миг питието в устата. Първата

чаша през деня винаги пареше устните му с по-силен, по-приятен вкус и аромат, отколкото всички други чаши и сега гърлото му така се сгря от потеклото по него

уиски, че го накара по-скоро да си налее още една чаша. Първата бе изпил за себе

си, втората ще изпие в чест на Неси! Тя може би вече не беше във влака, ако бе

послушала — а той не се съмняваше в това — неговия съвет да слезе на гарата

Патрик; тя може би в същия тоя миг се качваше по стръмния склон на Гилморхил към

сивата грамада на университета на върха. За него нямаше съмнение, че тази