Unknown - i 3e0c0223816db71f

Това е името, което ще повтарят всички. Ние с тебе ще учудим града. Бога ми!

Сега няма да си вирят носовете, като ме срещнат. Ние ще им покажем! — Той я

загледа с обич, почти с възхищение, и подир малко каза: — Дявол да го вземе!

Просто не мога да се начудя, като гледам тая малка главица, и си мисля за

всичко, което е побрала. И латински, и френски, и математика, и бог знае какво

още! А пък не е по-голяма от моя юмрук. Да, вярно е, дето има една дума, „малък

е бисерът, ама скъпо струва“. Важно е качеството. Човек не може да не изпита

удовлетворение, когато вижда дъщеря си да проявява неговите способности, а и

когато е в състояние да й даде възможност да ги развие. Когато бях на твоята

възраст, нямах такъв късмет като тебе. — Той въздъхна от съжаление към себе си.

— Не! Аз щях да стигна далече, ако ми бяха дали възможност, но трябваше да се

боря с живота и сам да си пробивам път. По онова време нямаше стипендии, иначе

щях да ги спечеля всичките накуп. — Броуди вдигна очи към нея и възкликна с

променен, възбуден тон: — Но с тебе ще бъде друго, Неси! За тебе пътят е

отворен. Аз ще се погрижа за това. Ще видиш какво ще направя за тебе, като

спечелиш „Лата“! Аз… аз… аз ще те избутам до най-високото положение, което можеш

да стигнеш. — Той стовари юмрука си на масата, победоносно я изгледа и добави: —

Не си ли доволна от всичко, което правя за тебе?

— Да, татко — полугласно рече Неси, — аз… аз съм много доволна от

всичко!

— Че как няма да си доволна! — извика Броуди. — В Ливънфорд няма друг

човек, който би направил за тебе това, което направих аз. Гледай да не го

забравиш. Когато се върнеш с тази стипендия, да не си навириш носа! Помни

благодарение на кого си я спечелила!

Неси му отправи плах поглед и тихо промълви:

— Нали не смяташ, че довечера ще се върна със стипендията, татко? Ще

мине доста време, преди да съобщят резултата… Най-малко две седмици!

Тези думи сякаш прерязаха разгорялата се у Броуди радост и той изведнъж

доби недоволен вид.

— Пак ли старата песен подхващаш? Какви са тия приказки за резултата? Да

не би според тебе да смятам, че ще донесеш парите вързани в торба? Аз зная, че

ще ги получиш, когато им дойде времето. Зная, че те са за твоето следване. Не

Страница 255

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

съм умрял за тях. Но струва ми се, като че ли започва да те хваща страх, че може

да не ги докопаш.

— О, не, татко — побърза да го увери Неси. — Съвсем не мисля за такова

нещо. Само си рекох да не би да мислиш, че още довечера ще бъда сигурна за

резултата.

— „Сигурна“ — бавно повтори Броуди; — не си ли „сигурна“ вече?

— Да! Да! — възкликна Неси. — Сигурна съм. Да ме убият, ако не съм

сигурна. Сама не зная какво приказвам, толкова се вълнувам, че ще отивам в

университета.

— Не се оставяй голямото вълнение да ти замайва главата — каза с

предупреждаващ тон Броуди. — Помни, че си на шестнадесет години и ако на тази

възраст не можеш да се владееш, никога не ще можеш. Не губи ума и дума, само

това ще ти кажа! Приготви ли си всичко, от което ще имаш нужда: перодръжка,

писци, гума и всичко друго?

— Там ще ми дадат всичко — свито отговори тя. — Всичко това се дава от

университета.

— Аха! Е, в такъв случай не ще можеш да кажеш, че си забравила

перодръжката. — Той спря и погледна часовника. — Горе-долу е време за влака.

Нахрани ли се добре?

Неси имаше чувството, че й се бърка в стомаха, когато пошепна:

— Да, татко.

Броуди стана и се запъти към стойката с лулите с думите:

— Е, аз изпълних моите задължения.

Щом Броуди се обърна гърбом, Мери се приближи до сестра си и тихичко й

каза на ухото:

— Ще дойда с тебе на гарата, Неси, за да не си сама и да ти помогна да

се настаниш във влака. Няма да те тревожа с излишни приказки.

— Какво рече? — извика Броуди и светкавично се обърна. За нещастие бе

дочул част от думите й. — Ще отидеш на гарата, а? — подигравателно повтори той.

— Я гледай ти! Много любезно от твоя страна! Ще направиш туй, ще направиш онуй и

все ще се бъркаш и ще се увърташ, както правеше майка ти. Нима Неси не може да

измине стотина крачки сама, та трябва да й вържеш на врата връвчица и да я

водиш? — Подигравателният му тон се превърна в ръмжене. — Не съм ли ти казал да

оставиш моята Неси на мира? На никаква гара няма да ходиш! Нищо няма да правиш

за нея. Тя ще отиде сама. — Той се обърна към Неси: — Нали не искаш тя да ти