Unknown - i 3e0c0223816db71f

градината, която сякаш беше създадена за подслон на двама пламенни любовници.

След като помогна на Мери да се качи на кабриолета, Ренуик се върна да плати на

старата Джанет.

— Не ми трябват вашите пари, господин докторе — каза тя със своя писклив

като звук на гайда глас. — За мене беше удоволствие да го направя за вас и за

хубавата госпожица.

— Хайде, Джанет — викна докторът, — вземи ги сега или ще ти се разсърдя.

Джанет долови леката промяна в настроението му, взе парите и смирено

пошепна:

— Да не съм нещо объркала конците? Много съжалявам, ако съм направила

такова нещо. Или питките не са ви се усладили?

— Всичко беше наред, Джанет… прекрасно беше — успокои я докторът и се

качи в кабриолета. — Сбогом!

С леко недоумение старицата им помаха за сбогом и когато те се скриха

зад завоя на хълма, пак поклати глава, замърмори нещо и влезе в къщи.

Те почти не си говориха на връщане; след като я запита дали й е удобно,

дали не иска да й метне покривалото, дали й е харесала разходката, не трябва ли

да подкара Тим по-бързо, Ренуик потъваше в мълчание, което ставаше толкова

по-гнетящо, колкото повече се приближаваха към Ливънфорд.

Пипалата на нейния дом отново се протягаха към нея, а след като я

Страница 253

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

стиснеха, Броуди с подпухнали очи и пресъхнал език щеше мрачно да се събуди от

сън и да поиска от нея незабавно да му поднесе чай; Неси щеше да чака нейното

съчувствие и утеха; тя щеше веднага да се изправи пред безбройните задачи,

изпълнението на които влизаше в задълженията й. Това краткотрайно и неочаквано

откъсване от горестите на нейния живот клонеше към своя край и при все че беше

се наслаждавала безмерно, безмерна, мъчителна скръб изпълни сърцето й, когато

уморено си помисли, че може би — почти сигурно — нямаше да види повече Ренуик.

Бяха стигнали почти до тяхната порта, Ренуик спря коня на известно

разстояние и промълви с чудноват глас:

— Ето че стигнахме! Колко кратко, нали?

— Много кратко — откликна се Мери, стана от мястото си и слезе от

кабриолета.

— Трябваше да постоим повече в Маркинч — с усилие рече той и додаде след

кратко мълчание: — Може да не ви видя вече. Мисля, че е по-добре да ви кажа

сбогом. — Те дълго се гледаха и във вдигнатите към него очи на Мери светеше едва

доловима молба; тогава Ренуик свали ръкавицата, протегна й ръка и каза бавно: —

Сбогом!

Мери машинално пое подадената ръка и когато усети при това ръкостискане

твърдата, уверена сила на тези пръсти, от които толкова често беше се

възхищавала, които някога бяха успокоили изтерзаното й тяло, но никога нямаше да

го направят пак, на тези пръсти, които обичаше с такава преданост, неочаквано

чувствата й надделяха и тя притисна с ридание топлите си устни към неговата ръка

и страстно я целуна, а след това побягна по пътя и влезе в къщи.

За миг Ренуик загледа ръката си, сякаш не можеше сам да вярва на очите

си, сетне вдигна глава и като видя изчезващата фигура на Мери, понечи да скочи

от кабриолета и да изтича подир нея; но не го направи и след като дълго седя

неподвижен, отново загледан в ръката си, странно изражение се появи в очите му, той поклати тъжно глава, сложи си ръкавицата и бавно подкара коня по пътя.

>>

IX

— Донеси още каша за сестра си — извика Броуди с висок глас на Мери. —

Каквото си й дала, не ми хваща окото. Как можеш да искаш от нея да работи на

празен стомах, и то в такъв ден като днешния?

— Но, татко — плахо възрази Неси, — аз самата помолих Мери да не ми

сипва толкова много. Аз ще получа яйце, разбито с мляко. Тази сутрин само като

си помисля за каша и ми става лошо.

— Стига, момиче! Ти не разбираш кое е хубаво за тебе — отговори Броуди.

— Не е малък късмет, че имаш баща, който те наглежда и се грижи да ядеш здрава

храна. Излапай я тая каша, хайде! Тя ще ти се полепи по ребрата и ще ти даде

сили за това, което те чака. — И той надменно се отпусна в креслото си,

наблюдавайки със самодоволен поглед фигурата на по-малката си дъщеря, която с

леко трепереща ръка се мъчеше да натъпче още няколко лъжици каша между нервно

стиснатите си устни. Броуди съвсем не си даваше сметка, че тази сутрин й се

повдигаше от храната, нито че в тревожното си състояние тя щеше да се чувствува

по-щастлива, ако я оставеха на мира; сам той беше в повдигнато настроение поради