Unknown - i 3e0c0223816db71f

досажда, муленце?

Неси сведе очи и със запъване едва чуто отговори:

— Не, татко, щом ти казваш.

Броуди пак загледа Мери с мрачно предизвикателство.

— Видя ли! — извика той. — Тя не те иска. Не се бъркай, където не ти е

работа. Аз ще направя всичко, което е необходимо. Тази сутрин аз сам ще й донеса

нещата. Хей, Неси! Къде ти е шапката и палтото? Аз ще те изпратя до вратата. —

Той се пръскаше от гордост, като си мислеше за честта, която оказва на Неси. Тя

мълком посочи кушетката, където, изчеткана и изгладена, лежеше овехтялата синя

габардинена дрешка, която носеше всеки ден, единствената й дреха, и сламената й

шапка, разхубавена сега с нова сатенена панделка, купена от сестра й и зашита от

любещите й ръце. Броуди взе палтенцето и шапката, подаде ги на дъщеря си и

стигнал крайния предел на своята любезност, помогна й да си сложи дрешката и ето

че Неси вече стоеше пред него — дребна, неописуемо затрогваща, — облечена и

готова за пътуването. Броуди я потупа по гърба с подчертано снизхождение и

възкликна, сякаш я бе облякъл от глава до крака със собствените си ръце: — Ето

на! Сега си съвсем готова за път. Не смяташ ли за много голяма чест, че не

отидох на работа, за да мога така да те изпратя? Хайде, ще дойда с теб до

вратата.

Обаче Неси проявяваше странно нежелание да се помръдне и стоеше

извърнала глава от него, впила поглед в черните, изпълнени с обич очи на Мери, с

леко увиснала долна устна, нервно кършейки преплетените си тънки пръстчета.

Чистата кожа на нейните бузи, от които отново бе изчезнала появилата се по едно

време руменина, изглеждаше почти прозрачна и като че ли беше силно опъната върху

дребните и черти, а бледостта й се подчертаваше още повече от нежно-златистия

блясък на светлата й коса, незаплетена в плитки и свободно падаща около дребното

й напрегнато личице. Неси стоеше неподвижна, обзета от съзнанието, че е наближил

върховният миг на нейните усилия и че тя няма никакво желание да го посрещне; после, като че бе забравила изведнъж за присъствието на баща си, тя се приближи

до Мери и тихо, почти нечуто пошепна:

— Не искам да отида, Мери. Онова нещо пак ми стяга главата. По-добре да

си остана у дома. — И въпреки това, почти без да си вземе дъх, сякаш без да

съзнава, че е промълвила току-що пошепнатите думи, извика: — Е, аз съм готова, татко. Всичко е наред. Аз съм непоклатима като скала и съм готова да залягам.

Страница 256

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Броуди се втренчи в нея, сетне чертите му бавно се отпуснаха.

— Хайде тогава и не се разтакавай. Какво се заплесваш с нея? Стига с

това глупаво губене на време, че ще изпуснем влака.

— Няма да го изпуснем, татко — възбудено извика Неси и се откъсна от

Мери, без да я погледне, сякаш не беше чула последните насърчителни думи,

пошепнати от сестра й, нито обещанието й да я посрещне на гарата на връщане. —

Не! Не! — възкликна тя. — Нима мога да направя такова нещо! Да не съм учила на

вятъра цели шест месеца! Как можа да го кажеш! — Неси изправи тесните си рамена

и за да прояви своята готовност, бързо изтича пред баща си в хола, отиде при

входната врата и широко я отвори. — Ето, аз тръгвам, татко — високо извика тя и

добави донякъде с неговия собствен тон: — Ще се върна, когато си дойда!

— Чакай малко! — възкликна навъсено Броуди и тежко тръгна след нея. —

Нали ти казах, че ще те изпратя до вратата! Какво те прихвана, та се втурна

такава. — Той я изгледа за миг изпод гъстите си вежди, после, успокоен от яркия

блясък, който се бе появил сега в нейните очи, викна: — Ти ще изкараш. Имаш вид

като че нямаш търпение изпитът да започне. Хайде, върви. Обзалагам се, че ще

направиш всичко, каквото можеш. Успях да ти повдигна духа както трябва. Сега не

може да не спечелиш. — Той й плесна с ръце, сякаш беше кокошка, и подвикна: —

Хайде сега, пък да му насолиш опашката на тоя Грирсън.

— Имай вяра в мене — весело отговори Неси. — Така ще го насоля, че ще

стане на туршия.

— Чудесно! — с възторг извика Броуди и я проследи с поглед, докато тя

излезе през портата на пътя. Неси нито веднъж не се обърна. Както стоеше пред

вратата и наблюдаваше слабата й фигурка да се смалява в далечината, Броуди за

миг бе завладян от мощен прилив на старото си гордо, презрително самодоволство.

Дявол да го вземе! Бива си я неговата Неси. Способна, та не може повече, с ум

остър като игла и тази игла ще прободе тоя Грирсън, дето се е надул като голям