Unknown - i 3e0c0223816db71f

мисълта, че днес бе великият ден, денят на конкурса за стипендията „Лата“, и не

беше тръгнал на работа в обичайното време, а беше останал в къщи, за да дава

сили и смелост на Неси със своето присъствие. Чудесен баща щеше да бъде —

мислеше си той, — ако не останеше да изпрати дъщеря си да се бори за „Лата“!

Дявол да го вземе! Той не можеше да постъпи така! Не беше забравял

предначертаната цел през всичките тези тягостни месеци, да! И беше се грижил

толкова неотстъпно Неси да заляга и да учи, че нямаше сега да се поскъпи за една

стиска сол, та да развали цялата работа. Не! Нямаше да отиде на работа тази

сутрин, въобще нямаше да отиде на работа днес. Щеше да си позволи цял ден

отпуска по този случай. Днес за него беше празник; той бе положил много труд за

този ден и сега щеше да му се радва, дявол да го вземе! Бегла усмивка се плъзна

по лицето му при тази мисъл и без да сваля доволния си поглед от Неси, Броуди

викна:

— Ха така, момиче! Храни се спокойно. Няма защо да бързаш. Татко ти е до

тебе.

— Не й ли стига, татко? — осмели се да каже Мери с изписана на нежното й

личице молба. — Може да не й се яде тази сутрин от много вълнение. Аз съм й

разбила яйце с мляко.

— Лапай, Неси… лапай — проточи Броуди, без да обръща никакво внимание на

тези думи. — Ние знаем какво дава сили на човека. Да не бях аз, щеше направо да

умреш от глад. Не съм аз този, който ще те пусне да седиш три часа на изпит, без

да си подложиш както трябва. — Той беше в стихията си, жънеше плодовете на

Страница 254

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

положените за нея грижи, бе забравил превратностите на съдбата си, в тоя миг се

беше освободил от болезнения спомен за Нанси; разтегнал уста в още по-широка и

още по-ехидна усмивка, Броуди възкликна: — Дявол да го вземе! Тъкмо ми дойде на

ума, че може и тоя дръвник Грирсън да седи на масата, да гледа своя хапльо как

нагъва закуската си и да се чуди какъв ли зор ще има да види днес. Да, цяло

удоволствие е да си помисли човек това! — Устата му се присви и усмивката му

стана злобна. — Кметът на града, големият човек… знаменитият, всезнаещ

представител на града. Боже! Обзалагам се, че тази сутрин изглежда съвсем дребен

и жалък, и уплашен! — Броуди замълча за миг, след това, забелязал, че Неси,

която бе сполучила да довърши кашата, пие разбитото с мляко яйце, грубо извика, сякаш още под влиянието на мисълта за Грирсън: — Хей! Хапни си поне питка с

масло заедно с този буламач, щом си решила да го изпиеш! — Той гневно изгледа

Мери и добави: — Има хора, които искат само да си пълниш търбуха с течности! —

Сетне, пак устремил поглед към Неси, продължи с наставнически тон: — Какво само

примигаш, момиче! Може да помисли човек, че те чака нещо много страшно, а не

някаква си лесна писмена работа! Нали всичко ти е в главата и само трябва да го

напишеш! Може ли да се тревожиш заради такова нещо, та чак да се мръщиш на

чудесната, хранителна каша? — Той самодоволно се замисли за дълбоката мъдрост на

разсъжденията си и изведнъж, сякаш раздразнен от безсмислената нервност на Неси, сопнато я попита: — От какво те е страх, дявол да го вземе? Не си ли моя дъщеря?

Какво има в цялата тая работа, та си се разтреперила такава?

Неси си помисли за високата изпитна зала, изпълнена със скърцането на

двадесетина яростно състезаващи се пера, представи си мълчаливата фигура на

професора, облечен в черна мантия, седнал на катедрата строг и всесилен като

съдия, представи си и собствената дребна, свита, невзрачна фигурка, пишеща с

трескава бързина, но притвори очи и побърза да отговори:

— От нищо не ме е страх, татко! Може да се вълнувам малко от мисълта за

пътуването. Аз съвсем не мисля за „Лата“. Можеше предварително да обявят

резултата, за да не карат другите напразно да ходят на изпит.

Броуди широко й се усмихна и възкликна:

— Виж, така те харесвам! Така повече приличаш на моя дъщеря! Не сме те

карали току-тъй да се мъчиш. Сега, като те изкарам на арената, трябва да покажеш

какво се казва галоп. — Той спря, доволен от сравнението, което при сегашното му

приповдигнато настроение и възбудата пред нейното заминаване смътно му припомни

дните, когато бе тръгнал на Животновъдната изложба, и извика: — Днес ти

участвуваш в изложбата, Неси, и аз се гордея с тебе. Аз зная още преди да

тръгнеш кой ще се върне с червената лента на врата. Моята дъщеря, Неси Броуди…