Unknown - i 3e0c0223816db71f

великолепна сграда, от която лъхаше на ученост, бе напълно подходяща за

провеждане на изпитите за „Лата“, достойно място за дъщеря му да спечели

стипендията в нея. Професорите може би вече бяха чували отнякъде за нейните

способности, защото слуховете за блестящи ученици се предават по криви, но

далече стигащи пътища в академичния свят, пък дори и да не беше така, тя носеше

име, което веднага щеше да им подскаже коя е, име, което беше за нея равно на

паспорт, където и да отидеше. Той пи за университета, после за Неси, после за

името Броуди.

Така беше по-добре! Днес уискито му оказваше съвсем друго влияние, което

не се ограничаваше само с притъпяване на мрачното му униние — обичайния

напоследък резултат от неговите възлияния; сега го обземаше онова въодушевление, което бе изпитвал в ранните дни на своето пиянство, и когато откри това чудесно

обстоятелство, настроението му се повдигна и той затърси в ума си какъв ли израз

би могъл да даде на своето възвърнато отново възбуждение. Не беше ли безобразно

скучно за един весел човек да седи под навъсения поглед на печалната си дъщеря?

И разбрал, че ще трябва да потърси развлечение вън от дома си, Броуди се замисли

за миг дали да отиде в кантората, разбира се, не за да работи, а просто така, неофициално, за да позабавлява двете млади момчета в своята стая и да чукне това

парвеню Блер по омразния му нос. Но беше събота и в канцеларията работеха

половин ден, което значеше, че скоро всички щяха да приключат работа и да си

отидат, пък и той чувствуваше, че трябва да отпразнува този случай по

по-подходящ начин, а не със завръщане в обстановката на всекидневната си работа.

Броуди изостави това хрумване с леко съжаление, което съвсем се стопи в още една

чаша „Планинска роса“.

Роса! Роса по тревата… по зелената трева… по моравата за игра на топки*!

А! Най-после се сети! Кой смееше да каже, че прочутото питие на Тичър, което

винаги бе предпочитал, не навява вдъхновение? Лицето му се озари от жива радост, загдето толкова навреме си бе спомнил, че летният турнир на Ливънфордския клуб

трябваше да се състои същия подиробед на Уелхолската поляна; Броуди широко се

усмихна, като си помисли, че там ще бъдат всичките големци — непременно ще

бъдат, — като се почне от мъничкия Джони Пакстън, та до негово благородие кмета

Грирсън.

[* Игра на открито с големи дървени, ексцентрично утежнени с олово

топки. — Б.пр.]

— Дявол да го вземе! — промърмори Броуди и съвсем както едно време се

плесна по бедрото. — Това е точно, каквото ми трябва! Там ще ги видя всичките

накуп и ще ги чукна по носа със стипендията. Ще им покажа, че не ме е страх от

тях. Отдавна е време пак да ми чуят гласа. Чудя се на себе си, че толкова време

съм чакал.

Той гаврътна още една чаша като венец на удоволствието и повишил глас,

извика:

— Ей, ти там, побързай с обеда ми. Искам да ям по-скоро. Подиробед те

изляза, и искам да си подложа преди това. И гледай да има нещо по-хубаво за

ядене, а ме помии като тия, дето ги тикаше на Неси отзарана.

— Обедът ти е готов, татко — тихо отговори Мери. — Ако искаш, можеш да

седнеш веднага.

— Да, искам — троснато отговори Броуди. — Хайде, слагай и няма какво да

стоиш и да ми се пулиш такава.

Мери бързо сложи масата и му поднесе обеда, но макар че всичко беше по

вкуса му и наистина беше безкрайно по-добре сготвено, отколкото всички ястия, които му бе правила Нанси, Броуди нито похвали дъщеря си, нито й благодари. Това

не му попречи да окаже дължимото внимание на гозбите и с изострен от уискито

апетит да яде тоя път лакомо; усърдно дъвчейки, той ту мислеше за плановете си

за следобеда, ту продължаваше размишленията си за Неси. Всъщност тя трябва вече

да е започнала изпита и сигурно седи и изписва страница след страница, докато

Страница 258

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

другите, а особено младият Грирсън не е изписал още и половината! Броуди тихичко

захихика, зарадван от забележителната способност на Неси, и запреглъща храната с

още по-голяма наслада, като си представи объркването на Грирсън. До края на

обеда умът му работеше главно в тази насока, а когато свърши, стана и продължи

да пие, докато изпразни бутилката — с надеждата, че на Неси ще дотрябват не две, а три тетрадки, за да покаже на професорите широкия обсег на своите знания.

Беше още много рано, за да се запъти към игрището на Уелхолската морава;