Unknown - i 3e0c0223816db71f

по-късно, а сега нямаше търпение да узнае какво беше направила Неси, за да

успокои уязвената си суетност с новината за нейния успех; затова той побърза

насреща им и ги спря насред тротоара. Там, жадно изследвайки всяка черта по

умореното личице на по-малката си дъщеря, Броуди високо попита:

— Как мина, Неси? Бързо. Кажи ми… беше ли всичко наред?

— Да — промърмори тя. — Всичко беше наред.

— Колко тетрадки изписа?… Две или три?

— Тетрадки ли? — едва чуто се откликна Неси. — Аз писах само в една

тетрадка, татко.

— Само в една тетрадка! — възкликна Броуди. — Изписала си само една

тетрадка за цялото това време, което прекара там! — Той я изгледа с изумление, сетне лицето му бавно прие сурово изражение и той грубо попита: — Не можеш ли да

говориш, момиче? Не виждаш ли, че искам да зная всичко за стипендията. Питам те

Страница 261

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

за последен път. Ще ми кажеш ли веднъж завинаги как си изкарала?

С голямо усилие Неси се овладя, погледна го с умоляващите си очи, насили

устните си да се усмихнат и възкликна:

— Прекрасно, татко! Прекрасно изкарах! Не бих могла да изкарам по-добре!

Впил продължителен поглед в Неси, Броуди си припомни безочливостта, с

която беше тръбил за нейния успех, и след това каза бавно, със странен, сподавен

глас:

— Дано да си изкарала прекрасно! Дано! Защото, ако не си, тогава, бога

ми, ще има за какво да съжаляваш!

>>

X

Беше съботата след изпита за стипендията „Лата“, десет и половина часът

сутринта. Неси стоеше и гледаше през прозореца на гостната с изписано на лицето

й очакване, примесено със сподавена възбуда, която правеше очите и да блестят и

да изглеждат огромни на малкото й личице, сякаш чакаха появата на някакво

внезапно, вълнуващо откровение по прострялата се пред нея безлюдна улица.

Изражението на нейното само по себе си малодушно лице беше доста издайническо, понеже съзнанието, че е сама в стаята и никой не я наблюдава, и позволяваше

по-свободно и по-несдържано да прояви онези чувства, които бе грижливо таила в

течение на изминалата тревожна седмица.

През тази седмица държането на баща й към нея бе непоносимо и

преминаваше от нежна благосклонност към прояви, които толкова я смущаваха и

плашеха, че тя просто изпадаше в ужас; въпреки всичко Неси го понасяше, като се

утешаваше с мисълта, че нейната тактика бе по-изтънчена, по-резултатна от цялата

му врява и всичките му грубости. Тя мислеше, че е спечелила „Лата“, всъщност

беше изпитвала с минаването на всеки ден след изпита все по-голяма сигурност, че

е спечелила стипендията. Не беше възможно всичкото й учене, принудителният й

труд, всичките тези дълги часове, търпеливо прекарани в същата тази студена

гостна, да останат невъзнаградени и макар че след излизането от университета

миналата седмица бе изпитала чувство на неудовлетворение от писмената си работа, сега Неси беше напълно възвърнала самоувереността си; тя смяташе, че е спечелила

стипендията — както се изразяваше баща й — „като нищо“. И все пак съществуваше

вероятност, малка, недопустима вероятност да не е сполучила. Това беше

немислимо, невъзможно, но въпреки това по някакви странни, хитри подбуди на своя

ум тя ловко бе взела предпазни мерки именно против тази вероятност. И Мери, и

баща й мислеха, че резултатът от конкурса ще бъде обявен най-рано след една

седмица — тя им беше казала така и те бяха й повярвали, — но Неси беше добре

осведомена и знаеше, че ще получи резултата тази сутрин. Тя го чакаше в момента, защото пощата от Глазгоу разнасяха сутрин в единадесет часа, а според

сведенията, които бе получила в университета, резултатите от изпита трябваше да

се изпратят вечерта на предишния ден. И сега Неси лукаво се усмихна при мисълта

за изобретателността, с която беше измамила всички. Това хрумване беше блестящо

и смело — подобно на неочакваното изпращане на онова писмо на Мери — и Неси го

беше осъществила. Баща й така я бе мачкал и потискал с подготовката за изпита, че не бе имала време да си отдъхне, да помисли; а сега бе успяла да си спечели

време. Това беше победа. Беше си осигурила цяла седмица, преди той заплашително

да поиска да види доказателството за нейния успех, цяла седмица, през която

можеше да обмисли и да скрои някакъв план да се избави от него, в случай че е

пропаднала. Но тя не е пропаднала… тя е сполучила… и вместо да използува всеки