Unknown - i 3e0c0223816db71f

й не биха могли да я утешат, и тя избухна в сълзи.

— Какво от това ли? — истерично ридаеше тя. — Как можеш да кажеш такова

нещо, да го кажеш на мен, след като с цялото си сърце искам да я спечеля! А да

наречеш, кажи-речи, сто жълтици, които ще получа, „нещастна стипендия“, това

може да разстрои всекиго. Нима не знаеш какво ще направи татко с мен, ако не

спечеля стипендията! Той ще ме убие!

— Няма да го направи, Неси — спокойно възрази Мери. — Сега аз съм тука и

няма защо да се боиш от подобно нещо. Ще бъда с тебе, когато получиш резултата, и само да се опита да те докосне дори с един пръст, толкова по-зле за него.

— Какво би могла да направиш ти? — изплака Неси. — Говориш така, като че

по-скоро би предпочела да се изправиш срещу татко, отколкото аз да спечеля

стипендията!

Мери не отговори на тези груби думи, а продължи да мълчи и да я

успокоява с нежни милувки, докато най-после Неси спря да хлипа, избърса си очите

и каза с неочаквано самообладание:

— Не разбирам защо приказваме тия неща с тебе и само се въртим в

омагьосан кръг. И двете говорим глупости. То се знае, че аз ще спечеля „Лата“, и

толкова!

— Точно така, скъпа — отвърна Мери, щастлива да види сестра си малко

по-спокойна. — Сигурна съм, че ще спечелиш. Как ти върви днес?

— Прекрасно! — рече Неси с неестествен глас, който странно не

съответствуваше на думите й. — Просто хвърча. Не зная какво ме прихвана преди

малко. Нали няма вече да мислиш за това, което казах, Мери? — продължи тя

убедително. — Не казвай на никого нито думичка за това! Не ми се иска татко да

се научи, че съм се държала тъй глупаво. Ами че аз съм толкова сигурна, че ще

спечеля стипендията, колкото в това, че съм изпила тази чаша мляко! — И тя изпи

на един дъх останалото мляко.

— Ти знаеш, че нищо няма да кажа — отговори Мери, втренчила в сестра си

озадачен поглед, доста учудена от тази внезапна промяна в нейното държане и

настроение. Дали Неси действително вярваше, че ще сполучи, или само се

преструваше, за да прикрие дълбокия си таен страх, че може да пропадне? Обзета

от тревожни мисли за онова, което непосредствено предстоеше на сестра й, Мери

бавно промълви:

— Нали обещаваш да кажеш резултата на мен, преди да го съобщиш на татко,

Неси? Ще ми го кажеш, щом се научиш.

— Разбира се — отговори Неси със същия тон, но отмести поглед от сестра

си и загледа настрани през прозореца. — Но ние ще го узнаем една-две седмици

след изпита.

— Нали обещаваш? — настояваше Мери. — Кажи ми, че ще отворим писмото

заедно.

— Да! Да! — ядосано извика Неси. — Откога съм ти обещала! Можеш дори да

отвориш ти, не държа на това. Обещала съм ти и ще си устоя на думата. По-добре

ме остави да уча, отколкото да ми опяваш за това!

Мери отново загледа сестра си с известно безпокойство, като си мислеше

колко малко прилича на обичайната й ласкава, непресторена кротост сегашното й

раздразнение и престорената й самоувереност, но макар и да се тревожеше

вътрешно, реши, че това трябва да е само последица от естествения страх пред

наближаващия изпит, и нежно каза:

— Е, аз си отивам и те оставям да учиш, миличка! Но моля ти се, не се

преуморявай прекалено много! Аз се тревожа заради тебе. — Мери взе празната чаша

и на излизане се опита пак да я убеди: — Съвсем ли си сигурна, че не би искала

да поизлезеш за няколко минутки? Аз отивам на разходка.

— Не — викна Неси и буйно поклати глава. — И дума да не става! Хубавичко

ще си уча и нищо няма да ми стане. — Тя се усмихна на Мери с чудновато

самодоволство — същата Неси, която преди един миг се тресеше от безутешни

ридания и която неизменно проявяваше пълна зависимост от сестра си. — Върви и се

поразходи, момиче! — добави тя. — Искам да си помисля на спокойствие!

— За Евклид ли? — запита със съмнение Мери от вратата.

— Да, за Евклид! — извика Неси с отривист смях. — Хайде върви и не ми

пречи!

Мери затвори вратата на гостната и понеже кухнята представляваше

забранен предел, отреден за почивката на Броуди, бавно се качи в стаята си, все

още държейки в ръка чашата от млякото на Неси. Тя гледаше тази празна чаша и се

мъчеше да се утеши със спомена за всичките грижи, които бе посветила напоследък

на сестра си, за допълнителната храна, която купуваше за нея и я караше да

Страница 248

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

изяжда, но въпреки успокоението, което й донасяха, тези размишления, тя