стената и видя радостното раздвижване край вратата, чу коня да удря с крак
земята, звънтенето на юздите, а после уверения глас на Ренуик, който прозвуча
толкова близо, че тя се стресна.
— Няма вече да излизам тази вечер, Дик — каза той; — поне така се
надявам! Лека нощ!
— Лека нощ, господин докторе. Дано да не ви тревожат — долетя до нея
отговорът на кочияша, който пак се качи на мястото си и пое към обора до къщата.
С поглед, който се мъчеше да пробие тъмнината, Мери проследи как смътно
очертаната фигура на Ренуик се запъти към входа; после, когато вратата внезапно
широко се отвори и неговият силует се открои на фона на ярката светлина вътре, тя го видя съвсем ясно. За миг Ренуик се обърна и се загледа в тъмнината, очите
му бяха насочени право към нея. Макар и да знаеше, че той не може да я види,
Мери се разтрепера, като че Ренуик вече я беше открил и щеше да се върне и да я
пита какво я кара да го следи толкова късно през нощта. След като хвърли
последен поглед към нощта, докторът влезе, затвори вратата зад гърба си и вън
настъпи непрогледен мрак.
За миг Мери остана неподвижна, потънала в мисли, после трепна и се
запъти обратно към къщи; малко прегърбена, с тихи крадливи стъпки тя вървеше из
улиците така, сякаш някакво смазващо откритие я потискаше с тежестта на своето
безчестие. Беше разбрала, че тя, Мери Броуди, прокудената, опозорената
девственица, майка на мъртво, останало без име дете, отново любеше, но не беше
любена.
>>
VIII
В неделя предиобед Броуди все още си позволяваше да почива; макар и да
ставаше късно и да не обядваше преди два часа, той мъчно се отказваше от
установените обичаи и празните часове от три до пет неизменно го заварваха
изтегнат без сако на кушетката. Но той почиваше не на канапето в гостната, а на
кушетката в кухнята; гостната все още беше стая, посветена на Несините занятия, които продължаваха и в този ден на почивка със същото напрежение както в
делниците; Броуди смяташе, че е направил жертва, равна донякъде на геройство, като е предложил и действително започнал да почива на по-недостойно ложе.
Тази неделя му се додряма от прежулящото юлско слънце и след като видя,
че по-малката му дъщеря се е заловила да учи, и след като най-настойчиво й бе
напомнил да бъде прилежна поради близостта на великия ден на изпита, който
трябваше да се състои подир една седмица, той легна с вид на човек, когото не
бива да тревожат, и се остави да бъде приспан от бръмченето на една муха на
прозореца.
Както бе току-що внушил на Неси, започваше последната обиколка на
надбягването; и докато Броуди хъркаше с щастливото съзнание, че е направил
всичко по силите си за нейния успех, като й е отстъпил гостната, самата Неси с
леко възбуждение пристъпи към последния преговор на третата книга на Евклид.
Лицето й бе зачервено от горещината в гостната, а бръмченето на насекоми,
Страница 245
Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq
подобно на онова, което тъй приятно бе приспало Броуди, дразнеше Неси и
отвличаше ума й от неотстъпната цел. Никога не бе се чувствувала съвсем сигурна
в знанията си по геометрия, а сега, когато до изпита оставаха само няколко дена, недостатъчните й знания по този предмет започнаха да я плашат и това я накара да
прегледа набързо цялата трета книга. С намръщено чело и мърдащи устни Неси
започна отново да набива в ума си осмата теорема, но въпреки съсредоточеността й
думите се люшкаха по страницата, чертежите се разливаха, а редовете се
разкривяваха в странни фантастични извивки, приличащи на онези чудновати фигури, които изпълваха неспокойните й сънища и я измъчваха в часовете на нощната
почивка. „Оста на ъгъла към перпендикуляра представлява коефициента на…“ Не, не, за какво говореше тя, това беше съвсем безсмислено! Трябва да залегне повече, иначе „Лата“ ще се изплъзне от джоба й, където вече се намира с такава
сигурност, ще избяга като бяла мишка, която скоро-скоро ще излапа всичките
жълтици като сирене… Колко е горещо! И колко я боли глава! С английския беше
отлично, с латинския превъзходно, с френския много добре, с алгебрата прекрасно…
Да, тя е способно момиче, всички го казват и изпитната комисия за стипендията ще
го разбере, щом я види. Когато отиваше гордо и самоуверено на училище в деня на
някой изпит, изпълнена със съзнанието за собствената слава, винаги и се
Читать дальше