Unknown - i 3e0c0223816db71f

зърно! Колкото жадно и да го гледаш, няма да го поднесеш до устата си! Ето какво

ще го направим! — Още недоизрекъл думите, той захвърли гроздето, което падна с

плясък на пода, и бясно го затъпка с тежките си обувки, така че сладкият сок

запръска на всички посоки, смачка го на тъмна каша, която обагри сивия линолеум

като кръв. — Ето! — крещеше той. — Това е ликът на огорчението, в който тъпча.

Това е моят път на огорченията… но аз ще тъпча по него! Съжалявам само, че

подлецът, който го е изпратил, не е под моите крака. Щях да постъпя с него по

същия начин, който и да е той. На`… сега ще имаш какво да чистиш… Това ще те

накара да позабравиш за мъжете. Курво такава! Като потъркаш пода, ще ти отмине

Страница 242

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

сърбежът! — Както говореше, Броуди подритваше остатъците по пода и ги

разпиляваше из цялата стая. После сграбчи Мери за рамената, доближи лицето си до

нейното и й се присмя с дрезгав глас: — Ясно ми е по кой път си тръгнала,

хубавото ми девойче, но гледай да не отидеш много далече… нали знаеш докъде я

докара миналия път. — Като изрече това, Броуди я блъсна от себе си тъй, че тя

залитна и се залепи на стената, откъдето, с пламнало от унижение лице,

продължаваше мълком да гледа баща си.

В следния миг Броуди се обърна към Неси и със съвсем променен, благ,

изпълнен с обич, предразполагаш глас, с който преднамерено, за да оскърби още

повече Мери, подчертаваше разликата в начина, по който беше говорил с нея, рече:

— Хайде, муленце… Не обръщай внимание на това, което видя… пък и на нея.

Няма защо да приказваш с нея занапред, щом не искаш. Тези неща не те засягат, а

освен това време е да тръгваме двамата с тебе, може да закъснееш за училище, ако

не побързаме, а това не е редно. — Той хвана Неси за ръка, мъчейки се да

демонстрира своята обич към нея, и изведе свилото се момиченце от стаята; обаче

Неси все пак успя да хвърли уплашен, виновен поглед към Мери, когато се обърна

да излезе от хола.

Когато входната врата се хлопна подир тях, Мери си отдъхна. Тя се дръпна

от стената, където я беше блъснал Броуди, и макар да гледаше със съжаление

мръсните, разпръснати остатъци от гроздето, от което Неси не можа да хапне, с

известно облекчение си помисли, че въпреки нейното унижение сестра й не беше се

повлияла от току-що разигралата се грозна сцена. Обидата от хвърлените от баща й

думи беше почти нетърпима, а несправедливото му държане я накара да захапе

устните си, за да задържи нахлулите в очите й сълзи на възмущение. При все че

нямаше никакви доказателства, освен вътрешното си чувство, Мери беше сигурна, че

и гроздето, и всички други подаръци й изпращаше безкрайно добрият доктор Ренуик; но сега и чистото чувство на благодарност, което изпитваше към него, и всички

жертви, които правеше заради Неси, бяха омърсени, стъпкани в калта от гнусното

тълкувание, дадено им от баща й. Това я накара отново да почувствува с какви очи

я гледаха хората, безмилостно й напомни за петното, което носеше на името си и

от което нямаше да се отърве в този град до края на живота си.

С леко потреперване Мери се раздвижи и се залови да прибира чиниите от

масата, а когато ги отнесе в килера, започна бавно да ги мие и бърше. Работейки, тя нарочно откъсна мислите см от собственото си положение и възстанови донякъде

спокойствието си, разсъждавайки, че Неси като че започва малко по малко да си

оправя здравето, че макар и да продължава напрегнато да учи по дълги часове,

вече се храни по-добре, че хлътналите й бузи като че започват да се издуват.

Мери не би се спряла пред никакво изпитание само да можеше да защити сестра си, да я види здрава и силна. Неизказано удоволствие й доставяше, че е могла да

постегне Неси с малко по-добри дрехи от личните си спестявания, от малкото пари, които беше донесла със себе си в Ливънфорд; тя се утешаваше с мисълта за

по-приличната външност на детето в сравнение със занемареното състояние, в което

го беше заварила при завръщането си.

След като избърса и сложи на място последната чиния, Мери взе кофа

гореща вода и парцал, отиде в кухнята, коленичи и започна да мие пода. Докато

вършеше тази работа, изведнъж й хрумна как ли би изглеждало лицето на Ренуик, ако можеше да я види с какво се занимава и по тоя начин да разбере превратния

изход на щедрата си постъпка. Обаче тя не се усмихна на тази си мисъл, а само