Unknown - i 3e0c0223816db71f

я представи накамарена с жълтици, искряща от яркия блясък на натрупаното злато, пълна с толкова много пари, които при тежкото му положение се виждаха огромна

сума. — Това е голямо, голямо богатство — промърмори Броуди — и то е твое!

Просто виждам тоя тъпак Грирсън, как му изскачат лакомите очи, като си помисля, че в къщата му може да влязат толкова пари! Аз ще го науча какво значи да ме

оскърбява на главната улица на града! — Той се разтърси от отривист глух смях, който приличаше на подигравка, после пак погледна Неси, повдигна вежди и

придобил отново своя глупаво хитър вид, каза с дълбоко доверителен тон: —

Довечера ще се върна рано, Неси! Ще се заловим за работа, щом свършим чая. Няма

да губим нито минутка! Ще започнем уроците, преди да сме глътнали последния

залък. — Той я изгледа лукаво и добави: — Ти може да си учиш в гостната, а пък

аз ще остана тука и ще се грижа никой да не те смущава. Тишина! Тишина! Ето от

какво имаш нужда и аз ще се погрижа да я имаш. Ще бъде тихо като в гроб! — Явно

доволен от силното сравнение, той внушително и звучно повтори последните думи.

После с по-суров тон додаде: — Трябва да залягаш! Да залягаш здравата. Да

превиваш гръб. Каквото правиш, прави го добре! Помни, че носиш името Броуди, и

стискай зъби да спечелиш крайната победа. — Завършил засега задачата да поощрява

Неси и изпълнен от съзнанието за положените благородни усилия, Броуди отмести

погледа си от малката си дъщеря и тежко го спря на лицето на другата, сякаш за

да види дали ще посмее да се намеси.

— Какво си се опулила? — запита я той след миг. — Не ти ли казах да не

се бъркаш, когато си говорим с Неси? Когато ни потрябваш, ще те повикаме. Казах

ти, когато се завърна в тази къща, да не пипаш Неси с лапите си… Пази се. Не

искам да я разглезят, както негодната й майка разглези тебе и брат ти.

Мери се канеше да излезе от стаята, понеже знаеше, че това е

най-сигурният начин да прекъсне гнева му към нея, когато внезапно някой силно

иззвъня на вратата и тя се закова от този неочакван звук. Всички, които идваха у

тях, главно доставчици на продукти, звъняха на задната врата и такова

иззвъняване на входната врата бе рядко събитие, станало вече толкова необичайно, че Броуди рязко вдигна глава и след един миг рече:

— Виж какво има!

Мери отиде да отвори вратата и видя разсилен, който стоеше на външното

стълбище с неголям пакет в ръка; той допря фуражката си и попита:

— Госпожица Мери Броуди?

Тя кимна, втренчила с известно учудване поглед в пакета, който, съдейки

по гланцовата амбалажна хартия и хубавата розова панделка, не приличаше на

обикновените пратки, на нескопосно увитите бакалски стоки от местния магазин, нито на пакетите с продукти, въобще на нищо, поръчано от самата нея; но с

прекрасния си външен вид пакетът веднага я накара да си спомни за други също тъй

изискани пратки, които от време на време я изненадваха през последния месец.

Обаче другите пратки неизменно бяха пристигали късно сутринта, по едно и също

време, когато тя винаги беше сама в къщата; сега, обзета от внезапна тревога, тя

зададе на разсилния чудноватия въпрос:

— Не сте ли закъснели?

Момчето гузно пристъпи от крак на крак и потвърди подозрението й, като

започна да се оправдана:

— Имах много пакети за разнасяне — каза то. — Този пристигна от Глазгоу.

Трябваше да го чакам. — Разсилният явно се зарадва, че Мери прие пратката, без

да го смъмри; без да каже нещо повече, той затропа към портата, като я остави да

държи лекия товар на изящно вързаната кутия тъй, сякаш тя я поставяше в крайно

неудобно положение с тежестта си. Тези колети с деликатеси бяха редовно

пристигали за нея загадъчно, но без да й доставят неприятности, в удобно време, и с тях тя беше гощавала Неси с такова безгранично удоволствие! Дали и този

пакет беше от тях? С разтуптяно сърце Мери бавно затвори вратата, с трескаво

работещ мозък се прокрадна в гостната, скри пакета под кушетката и отново влезе

в кухнята със смътната надежда, че баща й няма да я пита кой е идвал. Но веднага

разбра, че тази малка вероятност бе невъзможна, че той нетърпеливо чака

завръщането й, че както седи облегнат в креслото си, вече я гледа с широко

отворени любопитни очи.

— Кой звъня? — Когато тя не отговори, Броуди повтори по-настойчиво: —

Хайде, казвай! Какво си се опулила така глупаво? Кой беше?