Unknown - i 3e0c0223816db71f

Обаче в този миг Броуди беше погълнат от друго нещо — не и от обидата,

нанесена от враната, която беше само прибавила още един въглен към огъня на

неговото възмущение, а от нещо по-голямо, от едно много по-дълбоко засегнало го

оскърбление; изражението му не беше полкова безразлично, както обикновено,

когато ходеше из улиците, целият му вид беше по-напрегнат и той крачеше към дома

с необичайна бързина.

Трябваше да сподели огорчението си, а тъй като сега Неси беше

единственият човек, пред когото можеше поне малко да се отпусне, и понеже

въпросът до известна степен я засягаше, Броуди бързаше да види именно нея.

Когато отвори входната врата и влезе в къщи, мрачната му сдържаност за миг го

напусна и той веднага извика:

— Неси! Неси!

Той се озова в кухнята, преди момичето да успее да му отговори, и

суровият му поглед се срещна с уплашените очи на Неси, която седеше на масата

полуобърнала глава, със застинала във въздуха лъжица бульон, с изписан в цялата

й поза внезапен страх.

— Казвал ли ти е оня малък негодник на Грирсън нещо за „Лата“? — свирепо

й подхвърли той. Ръката й се отпусна, лъжицата с бульон цопна обратно в чинията

и Неси помисли, че, слава богу, въпросът не е толкова лош, колкото бе очаквала: тя нервно поклати глава и отговори:

— Не, татко. Поне нищо особено.

— Помисли си! — извика Броуди. — Хубаво си помисли! Какво значи „нищо

особено“?

— Знаеш ли, татко — гласът на Неси затрепера, — той вечно разправя лоши

неща… за нас. Понякога ме подиграва за „Лата“.

— Казвал ли ти е някога, че не трябва да участвуваш в конкурса? — запита

той. — Отговаряй!

— О, той много ще се радва, ако не участвувам, татко — отговори Неси и

стисна малките си устни. — Сигурна съм сто на сто. Сигурно си мисли, че така ще

има поне малко изгледи… ако въобще има изгледи.

Броуди приотвори устни в злобна усмивка и показа пожълтелите си зъби.

— Така, значи! — възкликна той. — Аз бях убеден, че е така. Да, аз съм

бил прав! — Той седна на масата и без да обръща внимание на горещата супа, която

Мери мълком сложи пред него, доближи лицето си до лицето на Неси. — Я го повтори

— промърмори той.

— Кое, татко?

— За негодника Грирсън.

— Че не може да спечели „Лата“ ли? — плахо попита тя; после, като видя,

че това му доставя удоволствие, се нагоди към настроението му и презрително

изсумтя: — Не! Не вярвам да успее. Той няма никаква надежда. Дори и да не

участвувах аз, има други, които са наравно с него. Но той не може да спечели, щом ще участвувам аз.

— Ти си непреодолимо препятствие за него!

— Разбира се, татко!

— Чудесно! Това е чудесно! — промърмори Броуди с разширени зеници. —

Господи, колко хубаво ми става, като чуя това! — Той замълча. — Знаеш ли какво

ми се случи днес, когато си идвах у дома както всички почтени граждани? —

Ноздрите му потрепераха при този спомен и гласът му се издигна до вик: — Да,

тихо и почтено се прибирах у дома, когато ме спря тази проклета свиня, кметът

Грирсън… чудесният ни нов кмет… Боже! Как можаха да направят такъв тип като него

кмет, но мога да разбера. — Трябва да е стигнал до тази длъжност с пълзене… Това

е… това е позор за града! Сигурно, понеже сега е кмет, смята, че може да прави, каквото си поиска, защото си позволи нечуваното нахалство да ми заговори посред

бял ден и да ми каже да не се състезаваш за „Лата“! — Броуди изгледа Неси тъй, като че очакваше тя да се пукне от възмущение, а Неси, усетила, че от нея се

очаква някакъв отговор, колебливо промълви:

— Той прави това само от завист, татко!

— Мислиш, че не му го казах? — извика Броуди. — Казах му го, и още как.

Казах му, че винаги си била по-добра от неговия жалък негодник, че пак ще му

Страница 239

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

надвиеш… и пак… и пак! — Той повтори тези думи като победен вик. — Каква мръсна

безочливост, да се мъчи да опече работата за сина си, като ми поиска ти да не се

състезаваш тази година! А когато му казах това направо в лицето, той има

безсрамието да извърти цялата работа и взе да ме залъгва със сладки приказки, че

имал висока длъжност, че бил представител на града, че уж му били казали, че не

си в състояние да кандидатствуваш… че не си достатъчно здрава… че се грижел за

тебе, а не за себе си. Но аз му дадох да разбере! — Броуди стисна юмрук почти

както едно време и възкликна: — Казах му всичко, каквото трябваше. Казах му