Unknown - i 3e0c0223816db71f

случи! — Неси пак леко се изчерви, не поради тази внезапна проява на своята

дребна самонадеяност, а поради смелостта си да произнесе пред тях такава дълга

реч.

— Не прекалявайте с ученето в такъв случай — заключи Ренуик и се обърна

към Гибсън, за да му покаже, че е привършил наблюденията си.

— Е, добре, Неси — рече директорът и й кимна с ободряващ поглед. — Бягай

сега в клас! И не забравяй какво ти каза доктор Ренуик. Добрият кон няма нужда

от шпори. Не прекалявай с ученето у дома.

— Благодаря, господине — смирено отговори Неси и тихо излезе от стаята,

чудейки се в ума си защо я бяха извикали; но въпреки тази несигурност тя бе

обзета от чувството, че е било голяма чест да спрат вниманието си именно върху

нея и като си спомни насърчителния поглед на всесилния директор, реши, че се

ползува от високото му благоволение. „Сега — рече си тя, когато със самодоволен

вид отново влезе в класа си — този нахален и любопитен хлапак Грирсън ще има да

се позамисли, като се научи, че съм била на приказки при самия директор.“

— Вярвам, че не я задържах прекалено дълго — каза Ренуик, отправил

поглед към приятеля си. — Достатъчно ми беше само да я видя.

— Ти беше образец на скромността — шеговито отговори Гибсън; —

училищните настоятели няма да ме изхвърлят, защото съм позволил да се наруши

дисциплината. — Той млъкна и после додаде със същия тон: — Хубаво те чукна тя с

това, дето го каза за Лори.

— Ами! — отвърна Ренуик. — Да го река направо, не си заслужава да му

вадя кирливите ризи, но като на стар приятел ще ти кажа, че за мен мнението на

Лори не струва една лула тютюн. Той е едно надуто магаре! Това дете съвсем не е

добре.

— Хайде, хайде, Ренуик! — рече примирително Гибсън. — Недей си набива

разни работи в главата. Аз не забелязах нещо да не е наред с момичето днес. Тя е

в лоша възраст, пък и баща й е гаден дърт пияница, но тя ще изкара, ще изкара.

Ти преувеличаваш. Винаги си бил непоправим защитник на онеправданите, дори и на

страдащите бели мишки.

— Тя е точно това — упорито отговори Ренуик, — малко бяло мишле, и може

зле да си изпати, ако човек не се погрижи за нея. Не ми харесва нейният уплашен

поглед.

— А пък на мен ми направи по-голямо впечатление занемареният й вид —

отвърна Гибсън. — Това започва да прави впечатление в училището. Не забеляза ли

колко е лошо облечена? Уверявам те, че от една година насам е настъпила голяма

промяна. Броуди няма сега нито пукната пара освен заплатата си, а по-голямата

част от това, което спечели, харчи за пиене. Строго между нас, дочух слухове, че

е закъснял да плати лихвите по ипотеката на къщата си, този удивителен замък на

неговата глупост. Не зная какво ще стане, но този човек сам си копае гроба.

— Бедната Неси — въздъхна Ренуик, но в ума си виждаше Мери всред

немотията и разрухата на родния й дом. По изражението на Гибсън не можеше да се

съди дали у него се е породила някоя смътна догадка за истинските подбуди на

приятеля му да се намеси в цялата тая работа; може би той се досещаше, защото в

миналото бе чувал Ренуик с голямо съчувствие да говори за странния случай с Мери

Страница 237

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Броуди, но сега само го потупа по рамото и рече с ободряващ глас:

— Засмей се, мрачен лечителю! Никой няма да умре. Аз ще се погрижа за

това. Няма да изпускам Неси от очи.

— Е — най-после каза Ренуик, — няма смисъл да седя и да се вайкам тука.

— Той си погледна часовника и стана. — Само ти губя времето, пък и аз имам

работа. Наближава четири.

— Сигурно чакалнята ти вече е пълна с разни богати бабички, хитрец

такъв! — подхвърли закачливо Гибсън. — Не мога да разбера какво намират в

грозната ти мутра!

Ренуик със смях отговори:

— Те не търсят красота, иначе щях да ги изпратя при тебе. — Той протегна

ръка. — Добър човек си ти, Гибсън! Ти най-много ще ми липсваш, когато си замина

оттука.

— Кой знае! — каза директорът и сърдечно стисна ръката на приятеля си.

Ренуик бързо излезе от стаята, но когато заслиза по ниските каменни

стъпала, изтъркани в течение на дълги години от безкрайна върволица безгрижни

стъпки, когато мина между двата сиви руски топа и се запъти към дома, крачките

му неусетно се забавиха и главата му пак се изпълни с мрачни мисли. „Бедната

Неси!“ Той виждаше пред себе си дърпаща се от ужас фигурка, прегърната от