Unknown - i 3e0c0223816db71f

вдигна очи към Гибсън и заговори вече сериозно: — Дойдох да поговорим по един

специален въпрос и искам разговорът да остане между нас. Ние сме стари приятели

и все пак не ми е лесно да ти обясня какво искам. — Той пак замълча и продължи с

известно притеснение: — При тебе в училището има едно дете, от което се

интересувам… дори се тревожа за него. Това е Неси Броуди. Макар и не пряко,

интересува ме нейното здраве и нейното бъдеше. Имай пред вид, Гибсън, че аз

нямам никакво право да те занимавам с този въпрос. Това ми е напълно ясно, но и

ти не си като училищните настоятели. Трябва ми твоят съвет и ако се наложи,

твоята помощ.

Гибсън внимателно изгледа приятеля си, после отмести поглед, но не

запита Ренуик за неговите подбуди, а вместо това бавно отговори:

— Неси Броуди! Тя е способно дете! Да! Много възприемчива, но има много

особен ум. Паметта й е превъзходна, Ренуик; човек може да й прочете цяла

страница от Милтън и тя ще я повтори почти дума по дума; много е схватлива, но

способността да разсъждава, по-дълбоките мисловни процеси стоят у нея много

по-ниско. — Той поклати глава. — Тя е това, което аз наричам добра ученичка,

винаги всичко знае, — но както ми се струва, има доста плитък интелект.

— Тя щяла да се състезава за стипендията „Лата“ — не спираше Ренуик. —

Има ли сили за такова нещо… дали ще я спечели?

— Може и да я спечели — сви рамене Гибсън, — но за какво й е? Пък

всъщност не мога да кажа дали ще я спечели. Ние с този въпрос не се занимаваме.

Университетските изисквания не съвпадат с нашите. Нейното призвание е да стане

учителка… след като завърши Учителския институт.

— Не можеш ли в такъв случай да й забраниш да се състезава? — попита

Ренуик с леко вълнение. — Имам сведения, че здравето й страда от тази напрегната

подготовка.

— Това е невъзможно — отвърна директорът. — Както току-що ти казах, ние

с този въпрос не се занимаваме. Тази стипендия е учредена за града, конкурсът се

урежда от университетските власти и в него може да участвува всеки, който

отговаря на условията. Да си кажа право, аз се опитах да намекна на нейния…

нейния уважаем родител — Гибсън се понамръщи, — но от това нямаше никаква полза.

Той си знае своето. Пък и наистина, вероятността да я спечели с толкова голяма, че направо глупаво звучи да поиска да я спре човек. И все пак…

— Какво? — попита Ренуик.

Страница 235

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

В отговор Гибсън взе листа, който лежеше пред него, загледа го за миг,

подаде го на приятеля си и бавно промълви:

— Странно съвпадение, но аз тъкмо преглеждах ей това, когато ти влезе.

Да видим какво ще кажеш.

Ренуик взе листа и разбра, че това беше превод на латински — проза —

вероятно Цицерон, както реши той, — написан с хубав, макар и неоформен почерк; докторът зачете свободния и издържан по стил английски текст, но изведнъж очите

му се заковаха. Вмъкнати между две изречения от интересния и гладък превод, той

прочете следните думи, написани на местното наречие и с нечетливи, почти

разкривени букви: „Залягай, Неси! Щом нещо заслужава да го правиш, прави го

както трябва. Трябва да спечелиш стипендията, иначе ще зная къде да търся

причината.“ След това пак гладко и непринудено продължаваше преводът. Ренуик

учуден изгледа директора.

— Тази сутрин ми го изпрати класният й учител — обясни Гибсън, — от

тетрадката на Неси Броуди.

— Къде е писано това, в къщи или в училище? — рязко запита докторът.

— В училище! Трябва да е написала тези думи несъзнателно, разбира се, но

въпреки това написала ги е със собствената си ръка. Какво значи това? Нещо

наследено от тези прочути шотландски прадеди, за които толкова ни е разправял

нашият старец? Или раздвояване на личността? Ти разбираш от тези работи повече, отколкото аз.

— По дяволите с раздвояването на личността! — отвърна с известно

изумление Ренуик. — Това е чисто затормозване на ума, проява на нервна преумора, предизвикана, както със сигурност мога да съдя по естеството на тези думи, от

силна воля, която й се налага. Не разбираш ли, боже мой? Тя се е уморила по

средата на упражнението, вниманието й се отклонило и мигновено това нещо в

подсъзнанието й изскочило на повърхността, замъчило я, принуждавайки я да

продължи, тъй че, наистина, преди да заработи пак свързано, тя е написала

несъзнателно този пасаж. — Той поклати глава: