Unknown - i 3e0c0223816db71f

толкова непокварена и самоотвержена душа като вашата. Това дълбоко се запечата в

паметта ми. Не ми е приятно, като ви чувам така да се подценявате.

Мери се изчерви от топлото съчувствие, прозвучало в думите му, и

отговори:

— Вие говорите така, но аз не го заслужавам. Обаче, ако мога да направя

нещо за Неси, за да изкупя своите грешки, ще бъда щастлива.

— Защо говорите като някоя баба! На колко сте години? — разгорещено

възкликна той. — Нямате още и двадесет и две. Боже господи! Та вие сте още дете

и целият живот е пред вас! Всичките изстрадани мъки може да се заличат… още не

Страница 232

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

сте изпитали това, което наистина може да се нарече щастие. Почнете пак да

мислите за себе си, Мери. Когато влязох, видях ви загледана в тази моя картина.

Видях как тя ви накара да се забравите. Превърнете живота си в цяла галерия от

такива картини… Вие трябва да се забавлявате… да четете всички книги, които ви

паднат… да откриете някакъв интерес в живота. Бих могъл да ви намеря работа,

като компаньонка, да пътувате из чужбина.

Въпреки волята си Мери почувствува, че думите му някак странно я увличат

и хвърлила мислено поглед назад, тя си спомни как Денис беше я карал по същия

начин да се вълнува, когато с приказките си бе й рисувал омайни картини на

Париж, Рим и на пътувания из обширни, тайнствени страни. Това беше много

отдавна, когато с един безгрижен, смел замах на ръката той бе отмествал тесните

й хоризонти и бе летял с нея из чужди страни върху вълшебния килим на своята

образна и весела реч. Ренуик прочете мислите й със силата на прозрението си,

което я порази, и бавно каза:

— Виждам, че все още мислите за него.

Мери го погледна с леко смущение, доловила, че той не е правилно

преценил насоката на обзелото я чувство, което всъщност не бе нещо повече от

тъжен спомен, обаче сметна, че не може да изневери на паметта на Денис, и

замълча.

— Бих искал да сторя нещо за вас, Мери — отново тихо подхвана той, —

нещо, което ще ви направи щастлива. Аз се ползувам с известно влияние. Ще ми

позволите ли, преди да замина оттук, да ви намеря някаква длъжност, която да ви

подхожда, за която сте достойна.

Девойката се сепна при тези думи, които внезапно я лишиха от топлото

чувство на сигурност, и изненадана го запита:

— Нима заминавате?

— Да — отговори докторът, — заминавам след шест месеца. Ще ми бъде

възложена специална работа в Единбург. Открива ми се възможност да стана щатен

лекар там, а това е нещо повече от селската болница. То е рядък случай за мене.

Тя мислено видя как самичка, без неговата силна, решителна подкрепа,

напразно се мъчи да защити Неси от баща си, да се възправя с незначителните си

сили между пияното безразсъдство на Броуди и малодушието на сестра си и за един

миг схвана колко много се бе надявала на приятелството на човека, който седеше

пред нея, разбра колко голямо уважение изпитваше към него.

— Колко хубаво, че сте постигнали такъв успех — пошепна Мери. — Но вие

напълно го заслужавате. Сигурна съм, че в Единбург ще се поставите също така

добре, както се поставихте тука. Няма нужда да ви пожелавам сполука.

— Не знам — каза докторът, — но за мене ще бъде хубаво. Единбург е град,

в който прекрасно се живее, той е сив и все пак хубав. Да вземем Принсес Стрийт

през есента, когато листата шумолят в градините и ръждивочервеникавият замък се

откроява на фона на небето, когато синият пушек пълзи по Артур Сит и ветрецът

щипе, ведър и освежителен като хубаво вино. Човек не може да не обича Единбург.

— Ренуик целият светна при мисълта за този град и продължи: — Разбира се, това е

родното ми място… Трябва да ми простите, че се гордея с него… но все пак всичко

е по-голямо там… по-хубаво и по-чисто като въздуха.

Мери ловеше думите му със затаен дъх и живо си представяше картината,

която той й рисуваше, но навсякъде вместваше и собствената му фигура, тъй че не

виждаше само Принсес Стрийт, но и Ренуик, крачещ по сивата й настилка,

заобиколен от меките багри на градината на замъка.

— Колко хубаво звучи! Никога не съм била там, но мога да си представя

всичко — полугласно рече тя, мислейки си всъщност, че може да си представи там

него.

— Позволете ми да ви намеря някаква работа, преди да замина — настояваше

Ренуик, — нещо, което ще ви откъсне от тази къща.