Unknown - i 3e0c0223816db71f

работа. Трябва да помислим. Баща ви действително ли не е жесток към нея?

— Не! Но я плаши. Едно време я обичаше, но сега толкова се е променил,

че дори и обичта му е друга и се е превърнала в нещо странно и страшно.

Ренуик бе чул, разбира се, историите за промяната в навиците на Броуди,

Страница 231

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

но се въздържа да задава повече въпроси на тази тема и вместо това възкликна:

— Защо толкова много му се иска Неси да спечели стипендията? Обикновено

я получава момче, нали така, а не момиче?

— Може тъкмо това да е причината — тъжно отговори Мери; — винаги е

бълнувал за някакъв необикновен успех, който да го прослави, винаги е искал Неси

да напредне заради неговата лична гордост. Но сега съм сигурна, че няма да знае

какво да прави с нея, когато спечели стипендията. Той я тика напред, без да има

някаква цел.

— Младият Грирсън не е ли кандидат за стипендията? — попита Ренуик, след

като се замисли за миг. — Струва ми се, че баща ви и Грирсън не са в особено

добри отношения.

Мери поклати глава.

— Сигурна съм, че причината е по-дълбока — отговори тя. — Както

приказва, човек може да помисли, че спечелването на стипендията ще накара целия

град да завижда на татко.

Докторът й отправи разбиращ поглед.

— Аз познавам баща ви, Мери, и разбирам какво искате да кажете. Страх ме

е, че в него не всичко е наред. Винаги е имало нещо… Е… Срещал съм се с него и в

миналото… — той не спомена, че това бе станало главно заради нея — и никога не

сме постигали съгласие. Няма да има почти никаква полза да отида да се видя с

него, ако, разбира се, бих могъл да си позволя това. Всяко мое непосредствено

вмешателство само би го ядосало и би направило поведението му още по-лошо.

Както седеше и го наблюдаваше, докато докторът размишляваше над въпроса

със съсредоточен поглед, Мери си помисли колко умен, добър и внимателен е той

към нея, как не решава нищо слепешком, но обсъжда всичко поред, за да й помогне; очите й бавно се плъзнаха по силното му мургаво лице, което беше живо и все пак

строго, по слабата му, пъргава и малко прегърбена снага и най-после се спряха на

неговите ръце, които изглеждаха чувствителни, здрави и кафяви на фона на

безупречно белите ивици на колосаните му ленени маншети. Тези уверени, изящни

ръце бяха изследвали тайните на безжизненото й тяло, бяха й спасили живота

(Какъвто и да беше той!) и когато мислено ги сравни със собствените си захабени

и подути пръсти, тя разбра каква пропаст я дели от този човек, към когото бе

имала дързостта да се обърне за помощ. Какви фини ръце! Внезапно я потисна

чувство за личната й малоценност и за това колко не съответствува тя на разкоша

и изискаността на обстановката, всред която се намира; Мери бързо отмести очи от

доктора и ги заби в пода, като че ли я беше страх той да не долови и да не

разбере нейния поглед.

— Бихте ли искали да се видя с директора на училището, да поговоря с

него за Неси? — най-после попита Ренуик. — Аз се познавам добре с Гибсън и бих

могъл доверително да поискам неговата помощ. Първо си помислих да поговоря със

сър Джон Лата, но баща ви работи сега в канцеларията на корабостроителницата и

това би могло да го злепостави там. Ние, лекарите, трябва внимателно да пипаме.

Нашата работа е много деликатна… — Той се усмихна. — Бихте ли искали да се видя

с Гибсън, или може би бихте предпочели да пратите Неси при мен, та да я

попрегледам?

— Мисля, че ако се видите с директора, ще бъде чудесно. Едно време той

имаше голямо влияние върху баща ми — отговори Мери с благодарност. — Неси

толкова се бои от татко, че ще я е страх да дойде тука.

— Ами вас не ви ли беше страх да дойдете? — попита докторът с поглед,

който я ободряваше, защото в него личеше, че помни колко смела е била в

миналото.

— Да — откровено призна Мери. — Беше ме страх, че ще откажете да ме

приемете. Нямам никого освен вас, когото да помоля да помогне на Неси. Тя е

толкова млада! Не бива да й се случи нищо лошо! — Мери замълча, сетне добави с

тих глас: — Може би не сте искали да ме видите. Вие знаете всичко за мене, каква

съм била!

— Недейте! Недейте говори така, Мери! Всичко, което зная за вас, е

хубаво. Запомнил съм ви през тези години само с хубавото, с вашата благост и

смелост. — Както я гледаше сега, поиска му се да добави „и с вашата хубост“, но

се въздържа и вместо това рече: — През целия си живот не съм срещал момиче с