Unknown - i 3e0c0223816db71f

съществува! Тя не пророни нито дума, но когато той се вдигна от масата, а

старицата свърши да яде и излезе, Мери се залови да разтребва масата и както

влизаше в кухнята и излизаше в килера, забеляза, че Броуди е взел бутилка и чаша

от бюфета и се е настанил да си пийне, без да бърза, с вид на установен навик, сякаш се канеше да се налива цялата вечер без прекъсване.

Мери изми и избърса чиниите, изчисти и прибра в килера, после,

възнамерявайки да отиде в гостната при Неси, влезе в кухнята и тъкмо се запъти

към вратата, когато неочаквано и без да я погледне, Броуди изкрещя от своя ъгъл

със свиреп тон на забрана:

— Къде си тръгнала?

Мери спря и с умоляващ поглед отговори:

— Исках само да отида за миг да видя Неси, татко… Не да й говоря… само

да я погледам.

— Няма защо да ходиш тогава — отсече той все още загледан в тавана, а не

в нея. — Аз ще се грижа за Неси, колкото е необходимо. Ще те моля да стоиш

настрана от нея.

— Но, татко — нерешително рече Мери, — аз няма да й преча! Не съм я

виждала толкова дълго и ми се иска да бъда по-близо до нея!

— А на мен ми се иска да не си близо до нея — отвърна злобно баща й. —

Според мен ти не си подходяща компания за дъщеря ми. Можеш да готвиш и да се

грижиш за нея, пък и за мене, но ще стоиш по-далечко от Неси. Не искам да имаш

нищо общо нито с Неси, нито с нейните занятия. — Всъщност това точно отговаряше

на очакванията й и като се питаше за какво се е върнала, ако не за да помогне на

Неси, Мери твърдо загледа баща си със спокойните си очи, сетне събра цялата си

смелост и рече:

— Аз отивам при Неси, татко — и тръгна към вратата.

Едва тогава Броуди я погледна и вложил всичката сила на злобата си в тоя

поглед, грабна сложената до него бутилка, скочи на крака и бавно запристъпва

напред.

— Ако направиш още една крачка към тая врата — изръмжа той, — ще ти

пръсна черепа — и сякаш се надяваше, че тя може да не му се подчини, застана

пред нея, готов яростно да замахне с бутилката. Мери отстъпи и докато се дърпаше

назад, той я наблюдаваше със злобна насмешка и крещеше: — Виж, това е по-умно!

Това е по-умно! Виждам, че ще трябва отново да те уча на добро държане. Но да

знаеш едно! Не закачай Неси и не мисли, че ти можеш да ме измамиш. Сега вече

няма жена на света, която ще успее да ме излъже. Да беше пристъпила още една

крачка, щях да ти видя сметката завинаги. — После изведнъж яростното му

изражение изчезна, той се върна при креслото си, седна и изпаднал пак в

първоначалното си мрачно и замислено безразличие, продължи да пие, явно не за да

се развесели, но като че ли подтикван от безполезен, отчаян стремеж да заличи в

ума си някаква тайна, незабравима мъка.

Мери седна до масата. Беше я страх да излезе от стаята. Страхът й не

беше физически, тя не се боеше за себе си, а заради Неси, и ако не мислеше

единствено за сестра си, преди един миг щеше да тръгне направо срещу

застрашаващия я замах на оръжието, с което баща й беше я заплашил. Животът

нямаше голяма стойност за нея сега, но въпреки това тя си даваше сметка, че ако

иска да помогне на Неси в страшната опасност, която я заплашваше в тази къща, трябваше да бъде не само смела, но и умна. Тя разбираше, че нейното присъствие, както и самата цел на това присъствие в къщата, ще предизвикат ожесточена,

неспирна борба с баща й за притежаването на Неси, разбираше също, че собствените

й сили не са достатъчни, за да се справи с положението, с което се сблъска при

завръщането си. Докато седеше и наблюдаваше как Броуди непрекъснато, но напразно

се наливаше с уиски, тя реши, без да губи време, да потърси помощ и грижливо

обмисли какво трябва да направи на следния ден. Когато ясно и определено подреди

в ума си всичко, което трябваше да предприеме, Мери потърси да се занимае с

нещо, но не можа да намери нито книга за четене, нито нещо за шиене и се видя

принудена да седи без работа в тишината на стаята и да гледа баща си, без нито

веднъж да срещне неговия поглед.

Вечерта се влачеше бавно, часовете се точеха; по едно време й се стори,

че няма да има край, че баща й никога вече не ще се помръдне, но най-после

Броуди се изправи, студено й рече: „Имаш своя стая. Върви си там, но няма защо

да влизаш при Неси“ — излезе и отиде в гостната, откъдето до нея долетя гласът

Страница 229

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

му, който питаше и мъмреше за нещо Неси. Мери изгаси светлината и бавно се качи