Unknown - i 3e0c0223816db71f

изтезавана от хиляди негови зверски ритници при всяко пронизващо я като удар с

нож вдишване и издишване; чувството на оскърбление не бе я напускало дълго след

това, когато нощ след нощ бе лежала будна и бе преобръщала в ума си туй

посегателство върху нейното тяло — безчовечния ритник на тежката му обувка.

Мери пак се сети за тези обувки с дебели подметки, които толкова често

бе лъскала за него, които щеше пак да му лъска в доброволното си робство, а

когато си спомни тежките стъпки, които обикновено известяваха неговото влизане, тя трепна, вслуша се и отново чу крачките му в хола, по-бавни, дори мудни, не

толкова твърди, почти провлечени, но все пак крачките на баща й. Беше настъпил

моментът, който бе предвиждала, който бе си представяла хиляди пъти, от който

беше се бояла и към който въпреки това беше се стремила сама; при все че се

тресеше с цялото си тяло, тя се обърна и смело, макар и със свито сърце, излезе

да го посрещне.

Те се срещнаха лице с лице в кухнята, където влезлият мъж мълком загледа

нея, обиколи с мрачен поглед стаята, масата, ярко пламтящия огън и пак спря очи

на нея. — Мери разбра, че това беше действително баща й, едва когато той

заговори — едва когато старата му злобна усмивка разкриви сбръчканото му лице и

той каза:

— А, ти си се върнала, така ли? — Без да каже дума повече, Броуди отиде

при своя стол. Съкрушителната промяна в него, която бе тъй голяма, че Мери почти

не можа да го познае, я порази толкова дълбоко, че тя нямаше сили да заговори.

Нима този стар съсухрен човек с несресана коса, с лекясани, неспретнати дрехи, с

мрачно, небръснато лице, с див, нещастен и злобен поглед беше нейният баща? Неси

бе права! Не можеше да си представи размерите на тази промяна, докато не я беше

видяла, пък и сега едва можеше да повярва на собствените си очи. Като зашеметена

Мери пристъпи към масата и започна да налива и да поднася чая, а когато свърши, не седна наред с другите, но остана права да им прислужва, все още обзета от

неописуемо изумление пред ужасния вид на баща си. Броуди от своя страна

продължаваше да не я забелязва и мълчаливо да се храни; той ядеше небрежно,

почти немарливо и явно не обръщаше внимание нито какво яде, нито как яде.

Погледът му беше разсеян, помътен, а когато в него проблясваше съзнание за

заобикалящата го обстановка, той спираше очи не върху Мери, а винаги върху Неси, сякаш тя представляваше център на някаква дълбоко загнездила се в мозъка му

мисъл, в която се съсредоточаваше цялото му съзнателно внимание. Другите също

ядяха, без да приказват, и макар че още не й се беше отдал случай да заговори на

баща си, да прекъсне това мълчание, продължило цели четири години, Мери тихо

излезе от кухнята в килера, откъдето се вслушваше с напрегната тревога. Когато

бе решила да се пожертвува заради Неси и да се върне у дома, беше си

представяла, че ще трябва да се бори с тирания от по-друг род, гръмогласна,

заядлива, дори зверска, но не и с тази странна, нечовешка съсредоточеност, от

която, както й се струваше сега, бе завладян баща й. Изглеждаше, че силният му

мъжествен характер, както и неговата плът, бяха се стопили и сега бе останала

само обезобразена сянка на човек, обладан от нещо — и тя не знаеше от какво, —

което го бе покорило и сега държеше в подчинение всяка мисъл, всяко действие на

неговото тяло.

Мери бе прекарала в килера само няколко минути в тези размишления,

когато до напрегнатия й слух долетя дрезгавият, променен звук на гласа му, който

казваше:

— Ти свърши, Неси! Можеш да отидеш в гостната и да започнеш да учиш! — В

същия миг Мери събра сили, влезе отново в кухнята и видя Неси да става с

печален, потиснат вид, с уплашен поглед и да се приготвя да изпълни неговата

заповед; при това подчинение на детето тя усети прилив на смелост и с тих глас

се обърна към баща си:

— Татко, не може ли Неси да дойде да се поразходи с мене, преди да седне

да учи?

Но човек би рекъл, че Броуди беше глух за думите й и съвсем не

Страница 228

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

забелязваше присъствието й; той поне с нищо не показа, че я е чул и видял, и без

да свали погледа си от Неси, повтори, но с по-настойчив тон:

— Върви сега! И да си гледаш работата както трябва. Аз ще дойда да видя

как ти върви.

Когато Неси излезе през вратата, Мери захапа устни и силно се изчерви,

схванала от мълчаливото презрение, с което баща й бе отнесе към първите й думи, как смята да се държи, спрямо нея. Можеше да остане тука, но за него нямаше да