Unknown - i 3e0c0223816db71f

всичко… — продължаваше тя все по-високо и грабнала сестра си за ръката, я

задърпа към кухнята — няма да повярваш, ако не видиш сама. Погледни тука! Ела и

виж на какво прилича стаята — със стремително движение Неси широко отвори

вратата, сякаш за да покаже нагледно колко са се променили условията на нейния

живот.

Мери безмълвно огледа разхвърляната стая, после се обърна към Неси и

учудено я попита:

— Нима татко търпи всичко това?

— Дали го търпи! — извика сестра й. — Дори не го забелязва, а сам той

изглежда още по-лошо от тази стая, дрехите висят на него като торба, а очите му

са хлътнали съвсем навътре. Щом посегна да поприбера, крещи като луд и все ми

вика да си гледам ученето; как ли не ме заплашва, просто ми се струва, че ще се

побъркам.

— Толкова ли е лошо? — промълви Мери, като че говореше на себе си.

— Още по-лошо — извика Неси плачливо, с отправени към сестра си широко

отворени очи. — Баба прави всичко, каквото може, но тя е почти безпомощна сега.

Никой не може да се справи с татко. Най-хубаво е двете с теб бързо да отидем

някъде, преди да ни се случи нещо лошо. — Тя сякаш умоляваше сестра си с целия

си вид веднага да избяга с нея от развалините на семейното им огнище. Но Мери

поклати глава и с твърд глас весело рече:

— Не можем да избягаме, миличка. Двете заедно ще направим всичко,

каквото можем. Скоро къщата ще ти се види променена. — Тя отиде при прозореца, отвори го и остави поривът на хладния, остър вятър да нахлуе в стаята. — Ето на, нека ветрецът влезе вътре за малко, докато ние се поразходим в задния двор, а

после аз ще дойда и ще оправя всичко. — Тя свали шапката и дрешката си, сложи ги

на кушетката, обърна се отново към Неси, прегърна я през кръста и я изведе през

задната врата на чист въздух.

— Ах, Мери! — възторжено извика Неси и се притисна по-близко до сестра

си, когато двете бавно се разхождаха. — Чудесно е, че си пак тука! Ти си толкова

силна! Аз ужасно много вярвам в тебе. Положително сега всичко ще тръгне както

трябва. — После добави без всякаква връзка: — Как си живяла? Какво си правила

цялото това време?

Мери протегна за миг свободната си ръка.

— Работих ето с това — непринудено каза тя, — а никой още не е умрял от

тежка работа и както виждаш, аз съм жива и здрава.

По-младото момиче с изумление погледна загрубялага мазолеста длан, на

която личеше дълбок бял белег; то вдигна очи към сестра си и учудено попита:

— От какво имаш този голям белег? Порязала ли си се?

Мимолетно изражение на мъка премина по лицето на Мери, когато отговори:

— Ти отгатна, Неси, но това е минало. Казах ти вече да не се занимаваш с

глупавата си сестра. Сега трябва да помислим за мъничкото ми сестриче.

Неси щастливо се засмя, но изведнъж с удивление се сепна.

— Нима това е истина! — възкликна тя слисана. — Аз се засмях, а това не

съм правила от месеци насам. Божичко! Щях да бъда направо щастлива, ако не ме

измъчваше мисълта, че трябва толкова да уча за този изпит за проклетата

Страница 225

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

стипендия. — Тя силно потрепери. — Това е най-лошото от всичко.

— Няма ли да го издържиш? — загрижено попита Мери.

— Разбира се, ще го издържа! — възкликна Неси и тръсна глава. — Искам да

го издържа само за да им покажа на всичките… Просто е срамота как се държат

някои от тях с мене в училището. Но татко… Все ми опява и не ме оставя да дишам

спокойно. Колко бих искала да ме остави на мира. — Тя поклати глава и добави с

тон на възрастна, сякаш това беше гласът на майка й: — Главата ми се пръска,

като беснее срещу мен понякога. Направил ме е на сянка.

Мери изгледа със състрадание крехката снага и слабото, преждевременно

състарено лице на сестра си, стисна ободряващо хилавата й ръчица и каза:

— Скоро ще те оправя, моето момиче. Аз зная точно какво да правя и имам

в запас няколко фокуса, които може да те изненадат.

Неси се обърна и с любимата скоропоговорка от тяхното детство запита с

престорена наивност:

— От тия фокус-мокус-препаратус ли, Мери?

Сестрите се спогледаха, изминалите години сякаш се стопиха, те взаимно

се усмихнаха една на друга в очите, високо се изсмяха в един глас и този звук

странно проехтя в изоставената градина зад къщата.

— О, Мери! — въздъхна с възхищение Неси. — Всичко е по-хубаво, отколкото

очаквах! Бих могла все да те прегръщам и да те прегръщам? Ти си чудесна!