Unknown - i 3e0c0223816db71f

първите несигурни стъпки след оздравяването си, портичката, на която беше се

облегнала тогава, разтреперана и изтощена, изразходвала малкото си останали

сили. Поиска й се влакът да спре, за да може да задържи за по-дълго спомените, но той бързо я отнасяше от тъжната картина на миналото и след като направи

последния завой, откъслечно и мимолетно й показа Чърч Стрийт с редицата дюкяни, градската библиотека, площада; изведнъж се озова на самата гара.

Колко малък й се видя сега перонът с миниатюрните чакални и невзрачната

дървена будка на билетната каса; а когато някога беше стояла на същата тази

гара, за да вземе влака за Дарок, развълнувана от опасното си начинание, бе

треперала пред огромните й размери; но Мери се разтрепера и сега, когато си даде

сметка, че трябва да напусне усамотението на купето и да се покаже пред хорските

погледи. Тя твърдо стана, взе куфарчето си и въпреки че по бузите й изби лека

руменина, решително стисна меките си устни и смело слезе на перона. Беше пак в

Ливънфорд, след четири години!

Тя даде куфарчето си на приближилия се носач, разпореди се да й бъде

донесено при следващата обиколка на гаровата разносна кола, предаде билета си на

контрольора, слезе по ниската стълба на улицата и с разтуптяно сърце се запъти

към дома. Ако спомените не бяха й давали покой във влака, то сега те я

връхлетяха с непреодолима сила: струваше й се, че всяка крачка напред изправяше

пред нея някакво ново възпоминание и измъчваше и без това късащото й се сърце.

Ето Мерата, заградена в далечината от Ливън; ето училището, в което бе ходила

като дете; а когато минаваше край сводовете на градската библиотека, пазени от

същата двойна врата, тя се сети, че именно тука, на същото това място, бе видяла

за първи път Денис. Мисълта за Денис не предизвика у нея нито болка, нито

огорчение, а само тъжно съжаление, сякаш не се чувствуваше вече негова

възлюблена, нито пък жертва на неговата любов, а само безпомощна играчка на

непреклонната съдба.

Когато вървеше по Рейлуей Роуд, тя забеляза да идва насреща й жена,

която бе познавала в дните преди своето изгонване, и се приготви да бъде

оскърбена от остър, презрителен поглед; но нямаше нито поглед, нито остро

оскърбление, защото жената се доближи и я отмина със спокойно изражение, без да

покаже с нещо, че я е познала. „Колко много трябва да съм се променила“ — тъжно

си помисли Мери, когато сви в Уелхол Роуд, а когато стигна до къщата на доктор

Страница 223

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Ренуик, кой знае защо, си помисли дали и той би намерил, че много се е

променила, ако й се случеше някой път да го срещне. Той беше се показал толкова

добър към нея, че дори когато минаваше край неговата къща, изпита странно

вълнение. Мери не помисляше, че Ренуик бе й спасил живота, сякаш това нямаше

особено значение, но живо си спомняше писмата, които й бе писал — първото,

когато бе заминала за Лондон, второто, за да й съобщи за болестта на майка й, а

след това за нейната смърт; всичките тези писма бяха изпълнени с мило и

недвусмислено съчувствие. Може би никога нямаше да се върне у дома, ако не бяха

тези писма — ако не бе получила второто, нямаше да се обади на майка си и Неси

никога нямаше да узнае адреса, за да й изпрати своята отчаяна молба. Бедничката, наплашена Неси! Сега в главата на Мери нахлуха мисли за сестричето й и за баща

й, а когато се приближи до къщата, оживя споменът за онази нощ, когато я бе

напуснала, незаличимо запечатан в гънките на ума й, и тя не можа да сдържи

вълнението си; тихото, отдавна наложено спокойствие на външния й вид най-после

се стопи от прилива на гореща кръв, подгонена от необичайните трепети на

разтуптялото й се сърце.

Тя усети, че пак трепери в очакване на срещата с баща си; чувствуваше,

че леко изтръпва, докато по своя воля се приближава към потискащата атмосфера на

жилището, в което някога бе държана като пленница.

Когато най-сетне стигна пред родната си къща, Мери бе дълбоко поразена

от външния й вид и се запита в обзелото я смайване дали я гледа с други очи, но

след миг, когато се взря по-внимателно, забеляза отделните дребни промени, които

я правеха да изглежда и занемарена, и жалка. Прозорците бяха немити, пердетата

по тях — мръсни и опърпани, щорите — разкривени: едно от прозорчетата в

куличката бе отворено и без капаци, а другото — с плътно затворени капаци, като