Unknown - i 3e0c0223816db71f

да разпръсне целия й гняв. Броуди знаеше, че тя, тази драка, винаги бе искала да

осигури положението си, бе искала да има положение, каквото би могъл да й

създаде фин мъж като него, и сега я чуваше да възкликва поразена: „Сериозно ли

го казваш, Броуди! Божичко! Че ти направо ме смая! Да се омъжа за теб? Ти знаеш, че няма да изпусна този случай, както петел ечемично зърно. Ела да те стисна

здраво в прегръдките си!“ Да, тя ще бъде по-мила към него от всеки друг път след

такава върховна жертва от негова страна; очите му заблестяха при мисълта за

Страница 220

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

проявите на особеното й благоволение, с което щеше да го възнагради. Той вървеше

напред, сгряван от съзнанието, че всяка залитаща крачка го довежда по-близо до

Нанси, и не можеше да намери достатъчно силно сравнение, с което достойно да

опише нейния чар, нейното обаяние над него.

— Тя е… чудесна! — несвързано мърмореше той. — Тялото й е бяло и

стегнато като бялото месо на охранено пиле. Бих могъл просто да я изям. — Тези

мисли го завладяваха все повече, спомагаха за изострянето на желанието му,

разгаряха възбудата му; с последен бърз устрем той изкачи стъпалата на къщата, нетърпеливо затърси ключалката с ключа, отвори вратата и се втурна в мрака на

хола.

— Нанси! — високо извика Броуди. — Нанси! Аз се върнах при теб! — Той

постоя за миг в тъмнината, чакайки тя да се откликне, но понеже Нанси не

отговори, глупаво се усмихна на мисълта, че тя може би се крие, че чака той да

отиде при нея, извади кутия кибрит от джоба, запали газа в хола, тръшна бастуна

на стойката, закачи шапката и нетърпеливо отиде в кухнята. Там също беше тъмно.

— Нанси! — изкрещя Броуди изумен и в тона му прозвуча и раздразнение. —

Какви шеги си правиш с мене? Не искам да играя на сляпа баба. Не ги искам тия

твои прищевки, момиче! Искам тебе. Излез, където и да си се скрила. — Отговор

пак не се чу; Броуди отиде пипнешком до газовата горелка над камината, запали

газа, обърна се да огледа стаята и за своя изненада видя, че масата не е

сложена, че нищо не е приготвено за чай. За миг той остана съвсем неподвижен, втренчил смаян поглед в голата маса, ядно стиснал устни, докато изведнъж сякаш

го озари някакво просветление и той бавно промърмори с прояснило се лице:

— Трябва да е отишла на гарата с леля си. Виж какво си позволява! Тя е

единственият човек, който би посмял да го направи. Изпраща ме да обядвам навън, а след това ме кара да чакам за чай.

Това му се видя толкова забавно, че първо целият се разтърси от лек

смях, а след това избухна в гръмогласен кикот, като си мислеше почти с гордост

за нейната дързост. Дявол да го вземе, тя наистина му беше прилика! И все пак, когато веселието му се поуталожи и не знаеше за какво да се залови, реши, че не

му остава нищо друго, освен да дочака удоволствието да я види пак; застанал с

гръб към камината, от нямане какво да прави той се зае да разглежда стаята. За

него дори самият въздух бе изпълнен с присъствието на Нанси; виждаше я да се

плъзга леко насам-натам, да седи нехайно в неговото кресло, да се усмихва, да

говори, дори да му се присмива. Да! Ето и тази игла за шапка, забита в бюфета, беше белег на присъщото само на нея дръзко, безсрамно, неподражаемо безразличие.

Но на бюфета лежеше и нещо друго забодено с иглата, някакво писмо — онова

самонадеяно послание, което бе получил на закуска от дъщеря си. Броуди пристъпи

напред и с презрение го взе в ръка. Изражението му изведнъж се промени, като

забеляза, че това не беше същият плик, а друг, надписан с неговото име с

полегатия канцеларски почерк на сина му, с калиграфско изкуство, което толкова

приличаше на прилизаното благоприличие на самия Мат, че винаги го дразнеше. Още

едно писмо! И то от Матю! Нима този хитър, подъл страхопъзльо толкова се боеше

от него сега, че трябваше да се обяснява с баща си писмено, вместо да говори с

него лице с лице, като мъж? Изпълнен с дълбоко презрение, Броуди гледаше хубавия

надпис на плика, обаче чувството му се промени, когато, навел глава настрана, ни

в клин, ни в ръкав си помисли колко красиво изглежда собственото му име — почти

като напечатано, — изписано с тези четливи букви. Господин Джеймс Броуди! Той

можеше да се гордее с него, с това име! Леко усмихнат, обзет от безгранично и

високомерно чувство за собствената важност, което възстанови неговото