Unknown - i 3e0c0223816db71f

и да виждам как се опразваш инч по инч. — Тогава, поласкан, че е станал прицелна

точка на уплашените им погледи, продължи: — Та като стана дума за неприятности: отзарана това теле ми каза едно нещо, което беше толкова глупаво, че не ми

излиза от главата. — Той мрачно се начумери при този спомен. — Струва ми се, че

каза: „Вашата външност е петно за цялото предприятие“… да, така каза, точно това

бяха думите му. Хайде, кажете ми, момчета, какво искаше да каже, да го вземат

мътните? Какво не е наред с моята външност? — С войнствено изражение Броуди впи

в тях свиреп поглед, а те нерешително заклатиха глави. — Аз съм хубав мъж, нали!

— подхвърли им Броуди и посрещна мълчаливото им съгласие с великодушно и

пресилено одобрение: — Знаех си аз! — възкликна той. — Това беше само мръсната

му злоба. Да! Винаги съм бил мъж с представителна външност, добре сложен, с

кожа, чиста като на пеленаче. Освен това — не млъкваше Броуди, като ги гледаше

хитро под око и поглаждаше със стържещ звук небръснатата четина на жълтите си

бузи — имам и друго основание да смятам, че той не е прав. Може да сте твърде

млади, за да ви разправям, но не вреди да ви кажа, че едно девойче, ех,

най-хубавото девойче в Ливънфорд, предпочита мен пред всички други мъже. Чудно

нещо, само като си помисля за нея и ми се припива. — С подобаваща тържественост

той вдигна шишето в чест на най-хубавата жена в Ливънфорд и замълча за няколко

мига, потънал в блажени размишления за нея. Искаше му се да говори за Нанси,

гордо да се похвали с нейните прелести, но някаква недоловима като сянка

сдържаност го накара да замълчи; той сви вежди и затърси в далечните гънки на

ума си причината, която не му позволи да се отпусне, и неочаквано го озари

просветление. Стана му ясно, че не може свободно да говори за нея, защото не му

е жена. Когато в напрегнатия му мозък проблесна това изненадващо откритие,

Броуди мълком се изруга за своето нехайство.

— Срамота! — промърмори си той. — Не постъпи хубаво, Броуди! Трябваше да

се сетиш по-рано. — Той укоризнено поклати глава, пи още веднъж от уискито, за

да му помогне в разсъжденията, и дълбоко разчувствуван от нещастното положение

на Нанси, пошепна с пиянски плачевен тон: — Май че ще го направя. Бога ми, ще го

направя заради нея! — Малко остана сам да си стисне ръката, възхитен от

благородството на внезапното си решение да направи Нанси почтена жена. Наистина

тя не можеше да се похвали с общественото си положение, но какво от това?

Неговото име щеше да я издигне, щеше да ги издигне и двамата и ако се оженеше за

нея, с един великолепен жест щеше да я привърже по-сигурно към къщата, да

възстанови доброто мнение за себе си в града и веднъж завинаги да даде отговор

на тези тъжни въпросителни погледи, които забелязваше от време на време в очите

на Неси. Броуди удари с юмрук по писалището и изкрещя:

— Ще го направя! Ще й кажа още тази вечер! — И тогава, гледайки с

усмивка стреснатите лица на другарите си, каза с тон на горделива доблест: — Не

се плашете, момчета. Само си правех сметка за различни работи и тъкмо реших да

направя нещо за моята малка Неси. Тя напълно го заслужава. — След това Броуди

понижи патетичния си тон, лукаво им се захили и добави: — Един дребен въпрос на

семейна политика, за който рано или късно положително ще чуете. — Той тъкмо се

канеше да ги посвети по-подробно в своите намерения, когато единият от писарите, може би доловил предварително насоката на предстоящите откровения, побърза да

отвлече вниманието му с възклицанието:

— А как върви ученето на Неси, господин Броуди?

Броуди запримига срещу младежа и след миг отговори:

— Чудесно! Нали знаете, върви чудесно. Недейте задава глупави въпроси,

момко! Стипендията „Лата“ й е вече в джоба. — Той се хвана за новата тема,

предложена на помътения му ум, и продължи: — Тя е голяма утеха за мене, това

момиче. Само като я видя как току сложи прът в колелата на оня малкия Грирсън, изпитвам грамадно удоволствие. Тя все излиза по-добра от него, знаете ли, и

всеки път, като излезе отгоре, все едно, че забива нож на тоя гаден мазник —

баща му. Да! Сякаш нож му забива! — Броуди се изкиска само като си помисли за

Страница 219

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

това и надигнал шишето още по-високо, допиваше последните остатъци от

съдържанието му; изведнъж той се задави при опита си да пие и да се смее