Unknown - i 3e0c0223816db71f

дрехите му — толкова погълнат бе от размишленията си за Нанси — и от време на

време по намусеното му лице пробягваха проблясъци на светлина. Ала когато

доближи корабостроителницата, разсъжденията му станаха по-неприятни, за което

свидетелствуваше скованата суровост на изражението му: тежеше му неговото

закъснение и възможността да го мъмрят, гнетеше го незаличеното още от времето

потискащо съзнание за унизителното естество на службата му. Той виждаше сега в

друга светлина дори току-що полученото писмо и го смяташе за непоносима дързост

от страна на тази, която е била някога негова дъщеря — дързост, будеща у него

горчиви спомени за миналото. При тези възпоминания Броуди усети тръпчив вкус в

устата, а от солената пушека риба, която бе ял на закуска, го мъчеше парлива

жажда; той рязко спря пред „Шлосерска среща“ и насърчен от последната забележка

на Нанси, промърмори:

— Ех, че ми е пресъхнала устата, пък и без друго съм закъснял половин

час. Нищо не ми пречи да свърша и тая работа, щом вече съм тръгнал.

Той хвърли през рамо полупредизвикателен поглед към редицата служебни

сгради на отсрещната страна и влезе, а когато излезе подир четвърт час, в

държането му пак се беше появило нещо, напомнящо предишната му заядлива

самонадеяност. Така Броуди мина през главната врата на канцелариите, с привична

леснота измина, без да се обърка, през плетеницата от коридори, влезе в стаята

си с високо вдигната глава и изгледа първо единия, после другия млад писар,

които вдигнаха глави от работата си, за да го поздравят.

— Идва ли вече оная дърта зурлеста свиня? — попита той. — Защото и да е

идвала, пет пари не давам за нея.

— Господин Блер ли? — обади се единият писар. — Не, още не е идвал!

— Хм — рече Броуди, разярен от неволно обзелото го чувство на

облекчение. — Сигурно си мислите, че имам късмет. Тогава нека ви кажа на

двамата, че все ми е едно дали ще узнае за закъснението ми, или не. Можете да му

кажете, ако искате. За мене няма значение. — Той хвърли шапката си на

закачалката, бастуна — в ъгъла и тежко се отпусна на стола си. Другите двама се

спогледаха и след кратко мълчание по-смелият нерешително забеляза:

— Нищо няма да му кажем, господин Броуди, вие знаете това. Но вижте

какво, вие сте целият мокър; защо не си свалите сакото и не го изсушите?

Страница 216

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Не! Няма да го сваля! — грубо отвърна Броуди, отвори счетоводната

книга, взе перото и започна да работи; обаче след един миг вдигна глава и каза с

променен глас: — Е, все пак благодаря ви. И двамата сте добри момчета и зная, че

неведнъж сте ми помагали в миналото. Работата е там, че ми съобщиха нещо, което

ме ядоса, та не съм съвсем на себе си тази сутрин.

Те знаеха нещичко за частния му живот от малки, откъслечни разговори

през последните месеци и този, който досега не беше проговарял, забеляза:

— Надявам се, че не е във връзка с Неси, господин Броуди?

— Не! — отговори той. — Не е за моята Неси! С нея всичко е наред, слава

богу, работи мъжки и скоро ще грабне стипендията! Никога нито за миг не ме е

тревожила. То е нещо друго, но аз зная какво трябва да направя. Ще се справя и с

това положение, както винаги съм се справял досега.

Те се въздържаха да го разпитват повече и тримата отново се заловиха за

работа в пълно мълчание, прекъсвано само от дращенето на перата по хартията, от

шумоленето на някоя обърната страница, от неспокойното изскърцване на стол и

мърморенето на Броуди, който се мъчеше да съсредоточи замъгления си мозък в

усилието да се справи с нижещите се пред него цифри.

Бе минала голяма част от предобеда, когато в коридора се чуха отсечени

крачки, вратата на стаята се отвори и вътре влезе безукорният господин Блер.

Стиснал в ръка куп книжа, той постоя за миг, оправи пенснето със златни рамки на

гърбавия си нос и продължително загледа тримата писари, които сега работеха под

строгия му поглед. Най-после очите му се спряха на отпуснатата фигура на Броуди, от чиито мокри дрехи сега, като топла, влажна мъгла, се издигаше пара, и при

тази гледка в погледа на господин Блер се изписа неодобрение; той

предупредително се покашля, пристъпи напред и книжата, които държеше в ръка, се

развяха като настръхнала перушина на ядосана птица.

— Броуди — започна той остро, — мога ли да ви помоля за една минутка