Unknown - i 3e0c0223816db71f

Но все ми се струва, че ще ми е по-приятно довечера.

— Недей дрънка врели-некипели рано сутринта — отвърна Нанси и тръсна

глава. — Лапай си кашата и мълчи!

Броуди погледна кашата с нацупени устни и с видимо отвращение възкликна:

— Не знам защо, но не ми се яде каша. Нанси. Като я ям на закуска, става

ми тежко на стомаха. Може да не е лоша за вечеря, но сега не мога и да помисля

да я ям. Нямаш ли нещо друго?

— Тъкмо опържих един чудесен херинг — отзивчиво се обади тя. — Остави

кашата, щом не ти се яде. Ей сега ще ти дам риба.

Броуди проследи с поглед пъргавата й фигура, забеляза как й се мятаха

полите и видя плавните движения на стройните й крака и глезени и изпита внезапна

радост за явното подобрение на отношението й към него. Тя пак ставаше

по-интимна, не го гледаше вече с тези искри на враждебност в очите, а ето и сега

тичаше заради него и в държането й имаше нещо, което странно му напомняше за

жена му и нейното желание да му угоди. Стана му приятно от тези предани грижи, особено защото те идваха от неговата възлюбена, но независима Нанси когато тя се

върна с чинията, Броуди я погледна под око и забеляза:

— Виждам, че ставаш пак по-мила към мене. Спомням си, че понякога,

сутрин, смяташе за достатъчно да тупнеш на масата пред мене, нещастния, някоя

загоряла каша, но тази сочна риба ми е повече по вкуса, пък и начинът, по който

ме гледаш, ми харесва още повече. Ти ме обичаш, Нанси, нали?

Тя наведе очи към умореното му лице, набръчкано, с хлътнали бузи,

загрозено от небръснатата два дена четина и разкривено от пресилена усмивка,

която съвсем не му подхождаше, обгърна с поглед прегърбената, занемарена фигура

Страница 213

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

на Броуди, треперещите му ръце с мръсни, неизрязани нокти и извика с отривист, рязък смях:

— Разбира се! Изпитвам сега към тебе такова чувство, че просто не ми се

иска да ти го призная. Понякога, като те гледам, сърцето ми трепва.

Усмивката му угасна, очите му втренчено се присвиха и той отговори:

— Много се радвам да чуя това от тебе, Нанси! Зная, че в никой случай не

би трябвало да ти казвам, но не мога да мълча: не можеш да си представиш колко

необходима си станала за мен. — След това, все още без да погледне закуската, продължи с тон на извинение, сякаш се защищаваше заради поведението си: — Никога

нямаше да повярвам, че мога толкова да се привържа към някого. Не мислех, че съм

от тези хора, но виждаш ли, толкова дълго трябваше да живея без обич, че когато…

когато ние се събрахме… е… ти просто ме покори. Това е самата истина. Нали не ми

се сърдиш, че ти разправям всичко това, а?

— Не! Не! — побърза да възкликне Нанси. — Ни най-малко, Броуди. Смятам,

че вече е време да умея да те разбирам. Но хайде сега да не изстине хубавата

риба, дето се потрудих да ти я приготвя. Искам да чуя дали ти харесва. А за мене

е важно хубавичко да закусиш, че днес ще трябва да обядваш някъде навън.

— Да обядвам навън. Защо? — донякъде изненадан възкликна Броуди. — Нали

ходи в Овъртън едва миналата седмица… да не би днес пак да тръгнеш при тази твоя

леля?

— Не, няма да ходя! — извика Нанси и дръзко тръсна глава. — Но тя ще

дойде да ме види! И не искам да се усукваш около мене пред нея, а тази почтена и

нищо неподозираща жена, която ме обича… да седи и да се пули на твоите приказки.

Можеш да се върнеш у дома вечерта. Тогава ще съм готова за теб.

За миг Броуди я изгледа гневно, с потъмняло лице, после изведнъж се

отпусна и бавно поклати глава:

— По дяволите, момиче! Не ти липсва нахалство! Само като си помисля, че

си стигнала дотам, да приемаш свои приятели в моя дом! Боже! Сега виждам как

можеш да ме разиграваш! Би трябвало да ти посгрея задника, дето си позволяваш да

вършиш такива неща, без първо да ме питаш… но ти знаеш… че не мога да ти се

сърдя. Изглежда, че няма да има край на волностите ти.

— Че какво лошо има в това? — намусено поиска да знае Нанси. — Не бива

ли една почтена домоуправителка да се види с роднините си, когато си поиска?

Няма на ти бъде зле да си хапнеш навън, а когато си дойдеш, ще имам за тебе една

изненада.

Броуди я изгледа с недоверие.

— Правилно е да го наречеш изненада след начина, по който се държа с

мене. — Той спря и мрачно додаде: — Да ме вземат дяволите, ако разбирам какво ме

кара вечно да ти отстъпвам.

— Не говори така, Броуди — меко го смъмри тя. — Понякога говориш като