Unknown - i 3e0c0223816db71f

получил такава чудесна служба, вместо да охкаш и пъшкаш!

— Аз се радвам заради тебе, Мат — подсмръкна Неси и си избърса очите с

мократа от сълзи кърпичка. — Аз… аз само помислих за себе си.

Страница 211

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Това е то! — натякна й той. — Не може да мислиш за никого другиго.

Помъчи се да мислиш и за другите. Не бъди такава егоистка!

— Добре, Мат — рече Неси с последна конвулсивна въздишка. — Ще се

помъча. Във всеки случай, прощавай.

— Виж, така е по-добре — рече надменно и с малко по-приветлив тон Мат,

но още недовършил, потрепера и възкликна, този път вече с плачевен глас: — Боже!

Колко е студено в тази стая! Как можеш да си помислиш, че някой ще стои тука да

приказва с тебе, като няма огън? Ако твоето кръвообращение може да издържи,

моето не може. Ще трябва да си сложа палтото и да поизляза да си раздвижа

кръвта. — Той затупа с крака, после рязко се обърна с думите: — Отивам си, Неси.

След излизането му момичето остана сковано, силно стиснало в ръка

свитата на мъничко топче кърпичка, втренчило зачервените си очи във вратата,

която се бе затворила пред нея като врата на затвор. Пътят към бъдещето, който

се мъчеше да си представи, беше мрачен; всред тъмните, враждебни сенки тя

виждаше самотна и изпълнена със страх да върви Неси Броуди. Сега никой не можеше

да застане между нея и баща й, нямаше кой да защити крехкото й здраве от грубата

сила на неведомите му намерения. Матю щеше да си отиде, както беше си отишла

Мери. Мери! Толкова много бе мислила за нея напоследък, че сега зажадня за

утехата на сестрината прегръдка, за благостта на тихата й усмивка, за даващата

сили смелост, която светеше в спокойните й очи. Неси имаше нужда от някого, пред

когото да разкрие изнурената си душа, на когото да довери скърбите си, и мисълта

за уверената твърдост на сестра й не я напускаше вече.

— Мери! — зашепна тя като молба. — Скъпа Мери! Не те обичах, колкото

заслужаваше, когато беше тука, но — о! — колко бих искала да си до мене сега!

В същия миг, когато от устните й се откъснаха тези почти невероятни

думи, изражението на нейното печално, мокро от сълзи лице изведнъж се преобрази, сякаш осветено от някакъв внезапно пламнал вътрешен блясък. В скръбните й очи

отново засия надежда, запалена от такова необмислено решение, че само сегашното

й отчаяние можеше да я накара да помисли за него. Защо — мислеше си тя — да не

пише на сестра си? Ужасна мисъл, но в нея се криеше единствената вероятност да

получи помощ! Горе, скрито в едно потайно кътче на нейната спалня, лежеше

писмото, което Мама й беше дала няколко дни преди смъртта си и в което пищеше

лондонския адрес на Мери. Ако се пазеше, баща й никога нямаше да разбере; знаеше

също, че Мери никога нямаше да я издаде и с обновена вяра в любовта на сестра си

към нея Неси стана от стола, сякаш насън излезе от стаята й на пръсти се качи

горе. След миг тя се върна, затвори вратата и цялата разтреперана, внимателно се

ослуша. Писмото беше у нея, но тя беше ужасена от стореното, от онова, което

смяташе да стори. Въпреки всичко бе твърдо решила да изпълни намерението си. На

масата тя откъсна един лист от тетрадките си и набързо съчини кратка бележка с

прочувствена молба, в която с няколко думи разказваше на Мери за положението си

и я умоляваше за помощ, предумваше я, ако може, да дойде при нея. Неси пишеше и

от време на време откъсваше очи от писмото и хвърляше възбудени погледи, сякаш

чакаше баща й да влезе в стаята, обаче скоро завърши няколкото на драскани реда, зацапани от бързане и размазани от една неволно отронила се сълза. Неси сгъна

накриво откъснатия лист и го сложи в донесения отгоре плик. След това написа

адреса, внимателно сверявайки всяка дума, и тикна писмото в пазвата си;

най-после, с бледо лице и замиращо сърце, тя отново се наведе над книгите и се

престори, че учи. Ала предпазните й мерки бяха излишни. Никой не влезе в стаята

през цялата вечер. Никой нищо не разбра и рано на другата сутрин, на път за

училище. Неси пусна писмото.

>>

IV

Джеймс Броуди се събуждаше. През прозореца не нахлуваха слънчеви лъчи,

за да влеят бодрост в изтегнатата му снага или да накарат златни прашинки да

заплуват през правите потоци светлина пред сънения му поглед. Вместо това студен

ситен дъждец замрежваше стъклата, стичаше се надолу, помрачаваше вътрешността на