Unknown - i 3e0c0223816db71f

същият, какъвто беше едно време, изведнъж го обзе неудържимо желание да потъне в

забрава, поиска му се да бъде насаме с Нанси, поиска му се да пие. Той бавно

каза на сина си:

— Между тебе и мене всичко е свършено, Мат. След като заминеш, никога

вече няма да се върнеш в този дом. Не искам никога да те видя пак — след това се

обърна към Нанси и с променен, любещ поглед добави: — Донеси ми една чаша,

Нанси. Той не заслужава, но аз ще пия една наздравица за него. — Когато тя

мълком се запъти да изпълни молбата му, Броуди я проследи със същия поглед, като

си казваше, че тя започва пак да става мила към него, че като се махне синът му

от къщи, те ще се чувствуват още по-необезпокоявани, ще могат да бъдат още

по-несдържани в отношенията си. — Благодаря ти, Нанси — благо рече той, когато

девойката се върна и му подаде чаша. — Ти си услужливо момиче. Просто не зная

как съм живял без тебе преди. — После продължи успокоително: — Няма да прекаля с

пиенето тая вечер. Не! Не! Тази бутилка ще ми стигне за цяла седмица. Прекрасно

зная, че не обичаш да пия много и няма да пия много. Но нали трябва да вдигнем

чаша за тази голяма гламава овца, преди да отиде при стадото си. Няма ли да

пийнеш и ти една глътчица, Нанси? Нищо няма да ти стане. Хайде! — добави той с

неумела ласкавост и й махна с ръка. — Върви, вземи си чаша, аз ще ти налея само

колкото да се стоплиш.

Все още без да заговори, Нанси поклати глава, с премрежени очи, с леко

притворени устни, с изражение, в което нямаше нито враждебност, нито дружелюбие, но имаше сянка на нещо забулено и едва доловимо, което й придаваше загадъчно

нежен вид, насърчаваше Броуди, притегляше го към нея със самата си тайнственост.

Всъщност зад маската на лицето й се криеше злобно презрение към Броуди,

разпалено още повече от мисълта, че с намерението си да унижи Мат пред нея той

плашеше сина си и правеше по-трудно за нея постигането на поставената цел.

— Не искаш? — каза любезно Броуди. — Е, няма да те карам да пиеш насила,

момиче. Ти си от ония кобили, на които не бива да се опъват юздите… както вече

съм изпитал на собствената си кожа. Тебе човек трябва да те котка, а не да

пришпорва. — Той отривисто се изсмя, отпуши бутилката, поднесе чашата пред

самите си очи, които блеснаха при вида на първите капки уиски, бавно наля

внушително количество. Спря, навлажни устните си с езика, после бързо доля още

малко. — Нищо не пречи да си налея повечко за начало. Така няма да има нужда да

наливам пак. А за мен такава чаша нищо не е — мърмореше той с наведена глава, без да гледа Нанси, докато оставяше бутилката на бюфета и преместваше чашата с

уиски в дясната си ръка. След това протегна ръката напред и извика:

— Вдигам наздравица за наследника на името Броуди… Последната

наздравица, която пия за него. Нека отиде да заеме голямата си служба и там да

си остане! Нека се махне от погледа ми и да не се мярка вече пред мене! Нека

върви, където иска, и да прави, каквото иска само никога да не се връща и ако

някой път се реши да се качи на коня, за който спомена, дано падне и да си

строши негодния врат като човека, който е заемал службата преди него! — Броуди

отметна глава, изви ръката си и пресуши чашата на един дъх, след това огледа

Матю с ехидна усмивка и додаде: — Това е последното ми сбогом. Не зная къде

отиваш… пък и не искам да зная. Каквото и да ти се случи отсега нататък, няма

значение за мене, защото никога не ще стигне до моите уши! — С тези думи той

отвърна поглед от сина си и престана да му обръща каквото и да било внимание.

Сега, след като беше обърнал чашата, почувствува нов прилив на сили. Вдигнал очи

пак към бутилката на бюфета, Броуди я погледна за миг, дълбокомислено се

покашля, изпъчи се и извърнал лице от Нанси, тържествено забеляза: — Но аз не

мога да пия наздравица за такава твар като него и да отмина такова чудесно

Страница 209

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

момиче като моята Нанси.

Броуди заклати глава при мисълта за тази явна несправедливост и все още

с празната чаша в ръка се приближи до масата. — Не! Това няма да е честно! —

продължи той и си наля пак. — Съвестта не би ми позволила… трябва да отдадем

длъжното на момичето. Няма такова нещо, което не бих сторил за нея, толкова

много държа на нея. Хей, Нанси! — мазно извика той, обърнал към нея главата си.

— Пия за здравето на най-хубавото момиче в Ливънфорд!