Unknown - i 3e0c0223816db71f

Америка… Билетите са платени… Свободен живот… и пълни джобове с пари. По

дяволите този гаден град и тази проклета къща, и тоя пиян стар изверг, който я

притежава. Това ще му е обица на ухото, като го чуе.

— Той много ще се зарадва, Мат — рече Нанси и се приближи още повече до

облегналия се на бюфета младеж.

— Да, предполагам, че ще се зарадва да се отърве от мене — мрачно

отговори Мат. — Но и аз много се радвам, че ще се махна. Сега ще си видя

сметките с него. Може би скоро ще му поднеса нещо, което няма да му хареса.

— Остави го него. Той е един стар глупак и нищо повече. И на мене ми е

дошло до гуша, както на тебе. Не мога да разбера какво съм харесала в него едно

време. — Тя млъкна, после добави чистосърдечно, разчувствувано: — И аз много се

радвам, че си получил тази служба, Мат, само че… само че…

— Само че какво? — надменно попита Мат, впил поглед в нейните нежни,

молещи очи. — Не чаках достатъчно за нея?

— Да… аз само така — отвърна с въздишка Нанси, разсеяно, почти

несъзнателно милвайки ръката му с крайчеца на мекото си пръстче. — Това е

чудесна сполука за тебе. Трябва да е прекрасно да заминеш така за чужбина.

Виждам пред очите си големия параход, който плува по синьото море, целият залян

от слънце. Мога да си представя хубавото място, където отиваш… Рио… как го беше

нарекъл?

— Рио де Жанейро — важно й отговори Мат. — Аз ще бъда само на две-три

мили от него. Прекрасен град и чудесен климат. Там възможностите да напреднеш са

сто пъти по-големи, отколкото в Индия.

— Сигурна съм, че ще се издигнеш — промърмори Нанси, стиснала вече

цялата му ръка в меката си длан. — Но аз ще бъда толкова самотна без теб! Просто

не зная какво ще правя! Трудно е за младо момиче като мене да стои вързано тука!

Мат я гледаше тъй, сякаш потиснатото му вълнение не беше съвсем минало,

като че ли, уталожено само отчасти, то беше оставило след себе си някаква

възбуда.

— Ти не искаш да замина — хитро й подхвърли той. — Виждам тая работа!

— Разбира се, че искам, ти, лошо момче! За нищо на света не бих те

спряла. Това е великолепен случай. — Тя с упрек стисна ръката му и добави: —

Нали ми каза, че ще печелиш добри пари?

— Да, заплатата е големичка! — внушително кимна Мат. — Пък те добавиха

Страница 206

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

отгоре на всичко и къща. Какво повече бих могъл да желая? В края на краищата

опитът, който добих в Индия, се оказа много полезен.

Нанси мълчеше и го гледаше в лицето с подкупваща искреност, но вместо

него виждаше един непознат, тайнствен град в сянката на екзотични дървета, с

кафенета на улиците, с оркестър на площада, виждаше как самата тя с усмивка

пътува в кола, загърната с дантелена наметка, пие червено вино, щастлива и

свободна. Мислите й бяха толкова вълнуващи, толкова трогателни, че тя без

затруднение изстиска една сълза от овлажнелите си очи и я остави бавно,

пленително да пропълзи по гладката извивка на бузата й; тя с леко движение се

опря на Мат и пошепна:

— О! Мат, миличък, много мъчно ще ми бъде без тебе! Ти ще ме оставиш

тъкмо когато аз започвам да…

Неизпитан досега възторг завладя Мат, когато Нанси се притисна към него;

той взе наведеното й лице в дланите си и я накара да го погледне.

— Нима искаш да кажеш, че си започнала… кажи ми, че ме обичаш!

Девойката не проговори, но по-изразително от всякакви думи премрежи

разнежените си очи, сякаш я беше страх той да не види дълбочината на чувството й

към него.

— Ти ме обичаш! — извика Мат. — Виждам, че ме обичаш! — Устните му

трепнаха, ноздрите му се разшириха, обзе го безумна радост не само от допира на

нейната снага, но и от съзнанието, че е отнел любовницата на баща си, че съдбата

му е дала в ръцете могъщо оръжие за отмъщение.

— Зная, че съм лошо момиче, Мат — пошепна Нанси, — но искам да стана

добра. Аз ще го изоставя. Цялата тази нощ съм спала сама в предната стая. С

това… с това е свършено. Никога вече няма да погледна друг мъж, освен ако се

омъжа за него, и тогава ще му бъда вярна, пък ако ще да мина през вода и огън.

Мат продължаваше да я гледа втренчено, докато тя не спираше да говори с

голямо вълнение:

— Струва ми се, че ако се опитам, мога да направя един мъж щастлив. В

мен има много малки неща, които тъй или иначе ще му харесат. Ще правя всичко

възможно той да има, каквото поиска! — Нанси въздъхна и отпусна глава на рамото