Unknown - i 3e0c0223816db71f

тъмни, неясно очертани сенки на по-светлия фон на небето. Над откритата шир на

Мерата до разширените му ноздри стигаше лек, благоуханен мирис на далечен горски

пожар и той го поемаше, с наслада пълнеше гърдите си с тръпчивия вкус на

въздуха, той бе проникнат цял от буйно чувство на жажда за живот. Въпреки

настроението, което го отнасяше в бъдещето, когато усети този лютив и все пак

приятен дъх, в главата му нахлуха спомени и Матю почувствува как го обгръща

ухаещ здрач, изпълнен със странни тихи звуци, с упоително фини аромати и с

белезникавия, разливащ се блясък на тропическата луна. Сивото и неопределено

съществувание през последните шест месеца се заличи в паметта му, когато си

помисли за великолепието на живота си в чужбина и сякаш в отговор на зова на

онази свободна, дива страна още повече ускори крачките си и се устреми с

несдържано нетърпение по пътя към къщи. Тази припряност у Матю, който при

прибирането си у дома вечерно време обикновено се мъчеше да върви по-бавно —

това показваше нежеланието му да се срещне с баща си, — беше нещо като указание

за важна промяна в жизнения му път. И наистина в този миг просто го сърбеше

езикът да заговори за тази промяна; когато изтича по стъпалата, отвори входната

врата и влезе в кухнята, Матю просто трепереше от възбуждение.

В стаята нямаше никой освен Нанси, която бавно и мързеливо прибираше

мръсните чинии от масата; при неочакваното му появяване тя вдигна глава с

изражение на изненада, примесена с открита, приветлива фамилиарност, която

веднага подсказа на Матю, че баща му не е в къщи.

— Къде е той, Нанси? — веднага запита Мат.

Нанси презрително издрънча с една чиния по таблата и отговори:

— Предполагам, че излезе пак за същото. Има само едно нещо, което може

да го накара да излезе по това време, а то е да напълни черната бутилка. — След

това дяволито добави: — Но щом искаш да го видиш, скоро ще е тука.

— Вярно, искам — самохвално рече Мат и я изгледа многозначително. — Не

ме е страх да се видя с него! Имам една новина, която ще го накара да помисли и

да си вземе бележка.

Нанси му хвърли бърз поглед и едва сега забеляза малко ускореното му

дишане, блясъка на очите му, целия му потаен и важен вид.

— Значи, има нещо ново, Мат? — проточи тя.

Страница 205

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— И то какво! — заяви той. — Най-хубавата новина от девет месеца насам!

Идвам направо от влака. Съобщиха ми я едва преди един час и бързах като луд да я

кажа… да я хвърля в лицето на този дърт дявол.

Нанси окончателно заряза чиниите, бавно се приближи до Матю и заговори с

умилкване:

— Само на баща си ли искаше да я кажеш, Мат? Няма ли да я кажеш първо на

мен? Аз толкова искам да я чуя!

Широка усмивка заигра по лицето му:

— Разбира се, че ще ти я кажа! Трябваше да разбереш досега:

— Каква е тогава тази новина, Мат? — пошепна девойката.

Като забеляза нетърпението й, Матю се наду още повече и понеже реши да

изостри нейното любопитство, потисна собствената си възбуда, отиде на любимото

си място край бюфета, облегна се в обичайната си поза и загледа Нанси със

самодоволен поглед:

— Хайде, хайде де! Нима не се сещаш? Как може една такава малка хитруша

като тебе да не се сети? Че за какво ти е тогава тази хубава главичка на

раменете ти.

Нанси беше вече сигурна какво е съдържанието на неговата новина, но като

забеляза, че му доставя удоволствие да си придава такъв важен вид, сметна за

по-подходящо да не се издава и с прелестна престорена наивност поклати глава и

отговори:

— Не, Мат! Нищо не ми идва на ум. Дори ме е страх да кажа. Да не е нещо

във връзка с баща ти?

Мат поклати горделиво глава.

— Не! Този път не отгатна, мила моя! Остави баща ми. Това засяга съвсем

друг човек. Някой по-млад, който може да изпие чаша уиски, без да се напие,

който може да заведе момиче на концерт и да му позволи да се позабавлява.

Помисли за някой, който те обича.

— Това си ти, Мат! О! — хлъцна Нанси и широко отвори очи. — Да не искаш

да кажеш, че са те назначили на тази служба?

— Казал ли съм, че не са ме назначили? — хитро й подхвърли той.

— Назначиха ли те? Казвай бързо, Мат! Толкова съм развълнувана, че не ме

сдържа на едно място!

— Да! — извика Мат, без да може да се сдържи повече. — Назначиха ме.

Назначението ми е подписано, подпечатано и ми е връчено. Заминавам за Южна