Unknown - i 3e0c0223816db71f

зад килера, затършува на тъмно сред въглищата и най-сетне намери, каквото

търсеше: желязна лопатка с дълга дръжка. После, размахал лопатката като трофей, отиде при огнището в кухнята и свали решетката пред огъня, бутна лопатката в

жаравата, напълни я с куп пламтящи въглени и триумфално ги понесе в гостната, оставяйки подире си струйки дим. След като хвърли горящите въглени в студената

камина, той извика многозначително: — Почакай една минутка! Само една минутка!

Това още не е всичко — и отново изчезна, за да се върне веднага с огромна връзка

трески в едната ръка и с пълната този път с въглища лопатка в другата.

Отпускайки се несръчно на колене, Броуди стовари треските върху жарта, изтегна

се по корем и хрипливо задуха огъня, докато за негова радост треските пламнаха.

Тогава той се повдигна с пъшкане и седнал на края на огнището като развилнял се

пред яслата бик, усърдно се залови да подхранва пламъците с въглища, докато

най-после пред него се образува висока, пращяща огнена пирамида. Без да обръща

внимание на това, че двете му ръце и едната зачервена буза бяха очернени от

пушек и въглищен прах, а коленете му — малко изцапани със сажди, Броуди огледа

майсторското си постижение с върховно одобрение и се провикна: — Виж го сега!

Какво ти казах! Ето ти огън може цял вол да опечеш на него. При такъв огън не

Страница 202

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

може да ги е студено. Хайде, работи сега, след като ти запалих и огън. Малко

хора ще си дадат такъв труд заради дъщеря си, затова гледай да не отидат

усилията ми напразно. Продължавай! Залягай!

След тази проповед, като че ли не му се искаше да се изправи и той

остана да седи самодоволно загледан в мятащите се пламъци, като от време на

време избърборваше:

— Чудесен огън! Колко красиво пламти! — След малко обаче се вдигна,

ритна лопатката настрана и промърмори: — Ще ида да си донеса уискито, ще го пия

тука, при тебе — и излезе от стаята. Неси, която ясно разбираше по

неестественото държане на баща си, че той е пак пиян, изпрати отдалечаващия му

се гръб с бърз, изпълнен със страх поглед. Цялата вечер не беше научила нито

един ред и сега необичайното поведение на баща й започваше истински да я

тревожи. Макар напоследък отношението му към нея да беше доста странно (вечните

му подкани да учи се сменяха с прояви на внезапна и необяснима снизходителност), никога още не беше го виждала толкова чудноват, както тази вечер. При звука на

стъпките му, когато той се върна с останалото в бутилката уиски, Неси се скова и

замърда бледите си устни, преструвайки се, че е задълбочена в уроците, макар й

да не виждаше страницата, която държеше толкова близо до очите.

— Ха така — промърмори Броуди. — Виждам, че учиш. Аз направих, каквото

можех за тебе, сега ти ще направиш, каквото можеш за мене. Това е още едно нещо, за което ще трябва да се отплатиш, когато спечелиш стипендията.

Той се отпусна в едно кресло край камината и пак започна да пие. Сега му

се струваше, че вечерта е много дълга, кажи-речи, като цяла година, в течение на

която е изпитвал най-разнообразни дълбоки и затрогващи чувства, един период от

време, представляващ прекрасен низ от очаквания и предвкусвания, които скоро ще

се увенчаят от завръщането на Нанси. Обзе го необикновена радост. Поиска му се

да пее. Откъслеци от мелодии се заредиха пленително в неговата глава и той

започна да кима, да дава такт с крак и ръка на проехтелите в него съзвучия.

Малките му очички просто изскачаха от орбитите, докато шареха из стаята и

търсеха отдушник на все повече завладяващото го блаженство. Изведнъж те се

спряха на пианото. „За бога — каза си той. — Каква е ползата от такова нещо, ако

не се употребява? Каква е ползата от този чудесен звучен инструмент от орехово

дърво, взет от Мърдок, купен и платен ето вече преди двадесет години! Цял

скандал е да стои тук неупотребявано, след като човек е харчил пари за уроци по

музика на дъщеря си!“

— Неси! — изкрещя Броуди и накара детето да подскочи от уплаха. — Трябва

вече да си научила цялата тази книга наизуст. Остави я. Сега ще имаш урок по

пиано и аз съм твоят учител. — Той прихна да се смее и после се поправи: — Не!

Не съм учителят… аз съм певецът. — С широк жест той протегна ръката си напред. —

Ще си попеем няколко хубави шотландски песни. Хайде… хайде сядай на пианото и ми