Unknown - i 3e0c0223816db71f

Страница 200

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

всичките ти неща. Не можеш ли да кажеш „благодаря“?

— Благодаря, татко — послушно пошепна Неси.

Броуди проследи със самодоволен поглед как тя седна и сви слабите си

рамена, надвесена над учебниците, след което с тромава, пресилена предпазливост

излезе на пръсти от стаята; но преди да си отиде, още веднъж мушна главата си

през вратата и каза:

— След една минутка ще дойда да видя как ти върви работата.

Когато се върна в кухнята, той размисли, че е постъпил правилно с Неси,

че трябва да се грижи за нейния напредък, поздрави себе си за стореното, отпусна

се отново в креслото и за награда си наля още една чаша уиски. Едва тогава

забеляза майка си, която продължаваше да седи неподвижна и с оглупял вид, като

жена, понесла тежка загуба, с празен поглед, сякаш някаква сила бе изсмукала

всичките й жизнени сокове.

— Още ли си тука? — сопна й се той. — Много си мълчалива за човек, който

до преди една минута толкова е работил с езика. Като не те чух, помислих си, че

си отишла да си отспиш след всичките си мъки. Хайде… махай се сега. Върви си, че

не мога да те гледам. — И понеже тя се размърда много бавно, закрещя: — По-живо!

Да не те виждат очите ми!

Докато беше се бавил в гостната, баба Броуди бе събрала останките от

челюстите си от пода и сега, здраво стиснала тези парчета, мълком се измъкна от

стаята; прегърбената й, убита фигура представляваше печален контраст на онова

оживление, с което се беше спуснала да донесе чашата на собственото си

унищожение.

Останал самичък и несмущаван от никого в кухнята, Броуди обърна

по-усърдно внимание на бутилката, за да измие неприятния спомен за присъствието

на майка си и горчивите размишления, предизвикани от нейните забележки. Той

добре знаеше, че в основите на старческите й и все пак неприятни за него

възпоминания лежеше печална истина, но и сега, както и винаги, предпочиташе да

затваря очи пред тяхната достоверност — нещо, което никога не представляваше

затруднение за неговия тъп и неподвижен ум, сега то бе станало още по-лесно от

друг път поради изобилието на изпитите чаши. Скоро Броуди забрави цялата случка

с изключение на комичния спомен за неочакваното и безславно лишаване на майка си

от зъби; небрежно изтегнат в креслото и непрекъснато наливайки се с уиски, той

стигна връхната точка на пиянството. С постепенното повдигане на самочувствието

си започна да съжалява, че е самичък, и с нетърпеливо поклащане на крака и

припрени погледи към часовника се помъчи да ускори завръщането на Нанси. Но

часът бе само девет, а той знаеше, че тя няма да се върне преди десет и тъй като

въпреки усилията му да ускори техния ход стрелките се движеха с отмерена и

неизменна мудност, Броуди стана и започна да ходи из стаята. Хрумна му безумната

мисъл да се поразходи из улиците на града, да се втурне сред насъбралите се в

клуба и да ги смути с няколко страшни и добре подбрани думи, но при все че тази

мисъл го занимава известно време, в края на краищата я отхвърли поради

съображението, че неговата Нанси не ще одобри такава постъпка. Сега беше загубил

своето навъсено и мрачно изражение и както се разхождаше тромаво между тесните

стени на кухнята, с разрошена коса, с измачкани дрехи, увиснали още

по-нескопосно на гърба му, с ръце, клатещи се като бездейни бухалки. Броуди

изпитваше нужда да изрази обхваналото го въодушевление с някакво определено и

подходящо действие. В тоя миг миналото беше забравено, а изгледите за бъдещето

се ограничаваха само от кръга на следващи те няколко часа; той беше отново

старият Броуди, но все пак от време на време, когато звукът на стъпките му

отекнеше твърде силно в неговите уши, спираше, дълбоко загрижен за ученичката си

в съседната стая, укоряваше се с поклащане на глава и пак започваше да крачи

по-тихо, с по-голяма и по-пресилена предпазливост.

Най-после стаята му стана прекалено тясна, не го сдържаше вече в тези

четири стени. Тихо той излезе от нея и се залута из къщата. Качи се по стълбата, прекоси горната площадка, отвори вратата на майчината си стая и подхвърли на

старината някаква заядлива забележка, закиска се сам на себе си, влезе в

спалнята на Матю, където с погнуса разгледа редицата шишенца с одеколон и помада

за коса, и след като запали навсякъде газа, тъй че цялата къща блесна в