Unknown - i 3e0c0223816db71f

затопли и в устата ми остана вкус. Много ти благодаря, но не искам повече.

— Няма да ми отказваш — грубо викна синът й. — Каква си, та ще се

отказваш от хубавото уиски? Поиска си го и ще го получиш, дори да стане нужда да

ти го налея в дъртото гърло. Дай си чашата; ще пием поравно.

Зачудена, тя се подчини и когато Броуди отново наля доста в чашата й,

взе да го пие по-бавно, по мъничко, без да го гълта веднага, като мърмореше

между глътките:

— Това е истинско уиски. Много си добър, Джеймс, че ме почерпи. Никога

не съм пила толкова много. Наистина не съм свикнала. — Тя млъкна за малко и

течността в чашата и доста понамаля, после изведнъж не издържа: — Така чудесно

щипе езика… нали? Право ти казвам, кара ме да се чувствувам пак, кажи-речи,

млада. — Тя тихичко се изкиска. — Мислех си… — и тя се закиска по-високо.

Лекомисленото й кискане го накара мрачно да се усмихне.

— Да — проточи той, — и за какво помисли, старо? Кажи ни, че и ние да се

посмеем.

При тези думи баба Броуди се закикоти още повече, покри сбръчканото си

лице с възлестите ръце и се отдаде на обзелото я неизказано веселие, докато

най-после свенливо откри едното си старческо, разчувствувано око и пресекливо

пошепна:

— Сапун! Сетих се за сапуна!

— Сериозно! Мислила си за сапуна! — подражаваше й синът й. — Тъкмо

навреме. Да не би да ти се иска да се измиеш? Защото, ако е така, мога да те

уверя, че е крайно време да го направиш.

— Не, не — кикотеше се старицата, — не за това. Просто ми дойде на ума

какво правеха жените на моите младини, когато искаха да си пийнат, без

стопанинът да се научи. Те… те отиваха да си купят ракийца от селския бакалин и

го караха да я пише на сметката на сапуна… Сапун! — Възхищението от тази чудесна

хитрина я обзе с такава сила, че тя отново закри лицето си с ръце, но след миг

ги махна, за да добави: — Ама аз никога не съм правила такова нещо! Не! Винаги

съм била почтена и можех да си чистя къщата без такъв сапун!

— Ха така! Похвали се сама — подигра я Броуди. — Разкажи ни какъв

образец на добродетел си била. Аз те слушам.

— Да! Добре си живеех тогава! — продължи баба Броуди, унесена в спомени,

загубила всякакъв страх от сина си в сковалата ума й тъпота. — И все пак

трябваше да се помирявам с много неща. Баща ти беше същият, какъвто си сега ти, приличате си като два стръка иглика. Също така се големееше и беше избухлив като

барут. Много пъти вечер, като се прибираше, току се нахвърляше върху мен, ако

нещо не беше по вкуса му. Но аз не му се оставях, когато се разбеснееше! Доволна

съм, като си помисля за това. — Тя помълча, погледът й се углъби. — Виждам го, като да е било вчера. Божичко, горд беше той, горд като самия дявол.

— Че не е ли бил прав да се гордее? — дрезгаво възкликна Броуди,

забелязал, че алкохолът не предизвиква желаното от него действие, че тя вече не

го забавлява. Не го ли знаеш от кой корен беше?

— Как не, зная го открай време — ехидно захихика баба Броуди, обладана

от буйно, злобно неблагоразумие. — Държеше се като херцог, все „дай ми това“ и

„донес ми онова“, с хубавите си дрехи, с приказките си за своите прадеди и какви

големи права щял да има, ако можел да ги придобие. Ох! Все разучаваше старото си

родство с Уинтъновци… Ама често съм се чудила дали сам си вярва. Има какви ли не

роднинства — отново се закиска тя — и все ми се вярва, че това старо родство не

е от брачното ложе.

Броуди я загледа свирепо, не вярвайки на ушите си, и когато най-сетне

можа да отвори уста, закрещя:

— Млък! Млък, дърта кучко! Коя си ти, та да говориш така за Броудиевци!

Самата ти носиш това име сега. Как смееш да го черниш пред мене! — И той сграбчи

бутилката, сякаш се канеше да я запрати по майка си.

— Хайде, хайде, Джеймс — без ни най-малко да се смути, дърдореше

старицата, вдигнала в знак на възражение треперещата си ръка, — бъди

благоразумен. Аз не съм от ония птици, дето рушат собственото си гнездо… Ние си

говорим, тъй да се каже, в семеен кръг… и ти сигурно знаеш, че хората са

разровили и са разбрали как цялата тая работа е почнала преди много, много време

Страница 199

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

с любовната история между Джанет Дрегхорн, която била дъщеря на главния

градинар, и младия Робърт Броуди, който наследил титлата много години по-късно.

Не! Не, те въобще никога не са били венчани.

— Я си затваряй глупавата уста! — изрева Броуди. — Ако не я затвориш, ще