Unknown - i 3e0c0223816db71f

Вечерта на следващия ден, когато Нанси беше отишла да споходи леля си в

Овъртън, а Мат, както винаги по това време, не беше в къщи, в кухнята на дома

Броуди цареше блажена, спокойна уютност. Така поне се струваше на господаря на

къщата, когато, излегнат в своето кресло, отметнал глава назад, кръстосал крака, с лула в устата и с пълна чаша от любимото си питие в ръка — греяно уиски,

съзерцаваше Неси, която седеше на масата, наведена над уроците си със смръщени

от съсредоточение руси вежди, а после поглеждаше майка си, която поради

временното отсъствие на омразната й натрапница не беше се прибрала в стаята си, а седеше свита в обичния ги кът до пламтящия огън. Лека руменина бе избила по

бузите на Броуди, устните, с които посмукваше лулата, бяха влажни и подпухнали, очите, замислено устремени в тоя миг към съдържанието на вдигащата пара чаша —

влажни и красноречиви; той се чувствуваше някак си странно преобразен,

неприятностите бяха забравени, доволният му ум бе обладан от мисълта, че е

прекрасно нещо човек да прекара една спокойна вечер в собствения си дом.

Наистина сега не излизаше вечер или по-право по никое друго освен през работното

си време, отбягваше да се явява на улиците и в клуба, пък и малката задна

стаичка на добродетелната Фими бе затворена за него; и би било логично седенето

пред камината да не представлява за него толкова важно събитие, нито да

предизвиква толкова необичайно наслаждение. Но тази вечер със съзнанието, че

няма да му бъде искана сметка от неговата домоуправителка, загдето е закъснял за

чая, той беше се позабавил тук-таме на връщане от работа и сега, разнежен още

повече от няколко допълнителни чашки и от мисълта за няколко предстоящи, с

чувство на тъга поради раздялата с Нанси, но успокоен от радостта на

непривичната си свобода и от перспективата за свиждането си с Нанси по-късно

вечерта, той вкусваше това състояние на блаженство, което изкуствено създаваше у

себе си и което го бе обхванало по-рано и по-силно от обикновено. Гледана от

неговото кресло, в светлината на прозрачното кехлибарено уиски, длъжността му в

канцеларията се превръщаше в синекурна, всекидневните му задължения на дребен

чиновник — в забавно развлечение; тази служба беше само прищявка и той можеше да

я напусне, щом пожелае; беше доволен, че е скъсал с търговията — това долно

занятие, което явно не отговаряше нито на характера, нито на възпитанието му; обаче скоро щеше да изостави и сегашната си несериозна длъжност, за да премине

към по-почетно и по-доходно занятие, с което ще смае града, ще удовлетвори себе

си и ще възхити Нанси. Неговата Нанси… Ех! Това е любовница за истински мъж!

Когато образът й се мярна пред него, той пи за нейно здраве и от все сърце й

пожела да се позабавлява при леля си в Овъртън. Розови мъгли плуваха из мръсната

занемарена стая, обагряха нечистите пердета, забуляха потъмнелия квадрат на

стената, който издаваше изчезването на гравюрата от Бел, придаваше руменина на

бледите бузи на Неси и смекчаваше дори повехналото, завистливо лице на майка му.

Броуди загледа втренчените очи на старицата през ръба на вдигнатата чаша, отпи

голяма глътка и след като си пое дъх, присмехулно се провикна:

— Сега ти се иска да си на моето място, дърто. Да, да, виждам по лакомия

ти поглед, че ти се иска това да влезе в твоя корем, а не в моя. Мога да те

уверя, в случай че не знаеш, че то е чудесно уиски, захарта е тъкмо по моя вкус, Страница 197

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

а водата е, колкото трябва, понеже е много малко. — Той толкова гръмогласно се

изсмя на собствената си шега, че Неси с уплашен израз вдигна глава, но доловила

неговия поглед, веднага сведе очи, а Броуди възкликна:

— Гледай си работата, малка негоднице! Защо си губиш времето? Да не

плащам за образованието ти, за да седиш и да се пулиш на хората, вместо да си

гледаш книгите! — Като се обърна пак към майка си, той важно поклати глава и

словоохотливо продължи: — Не бива да я оставям да се отпуска! Това е

единственият начин да изкореня проявите на мързел, които е наследила от майка

си. Ей богу! Аз ще я изуча въпреки това! Мозъкът й е на място. — Той отпи още

една глътка от чашата и шумно смукна лулата.

Старата жена отвърна на погледа му с кисело изражение, изгледа

зачервеното му лице, после чашата в ръката му и попита:

— Къде е онази… къде е отишла тази вечер?