Unknown - i 3e0c0223816db71f

потвърждават отдавнашното отсъствие на любимите й бисквити и бонбони.

Унесен в съзерцаване на дъщеря си, Броуди не забеляза излизането на

майка си и заговори с почти ласкателен тон:

— Нима нямаш нищо ново да ми кажеш, Неси? Положително някой ти е казал

нещо. Не ти ли каза пак някой, че си умно момиче? Сигурен съм, че си получила

най-добрите бележки за домашните си. — Той сякаш й се молеше да му предаде някоя

похвала, някой приятен отзив за дъщерята на Джеймс Броуди; сетне, когато тя

отрицателно поклати глава, погледът му се помрачи от внезапно проблеснала мисъл

и той свирепо избухна: — Да не са говорили за баща ти, а, да не би някой от тези

хлапаци да е говорил? Те сигурно слушат какво си приказват техните родители,

тези мръсници, тези клеветници! Но ако посмеят да ти надрънкат нещо на тебе,

само ми кажи. И дано го вярваш. Ходи с вдигната глава, с гордо вдигната глава.

Помни коя си ти… помни, че се казваш Броуди… Искай да се държат към тебе с

дължимото уважение. Покажи им какво значи това. Да, и ти ще им го покажеш,

момичето ми, когато грабнеш стипендията изпод сополивите им носове. — Той

млъкна, а после, с конвулсивно потръпваща буза, й кресна: — Да не би онова

мръсно хлапе на Грирсън да ти е подхвърлило някоя от подлите си клюки?

Неси плахо се дръпна и възкликна:

— Не! Не, татко! Никой нищо не ми е казвал, татко. Всички са толкова

любезни с мене. Госпожа Пакстън ме почерпи шоколад, когато ме срещна на пътя.

— Охо! Почерпила те, така ли? — Броуди се подвоуми, докато смели

новината; тя явно не му хареса, защото той заговори с презрение: — Е, кажи й

идущия път да запази хубавите подаръци за себе си. Кажи й, че ние си имаме

всичко, каквото ни трябва. Ако ти се доядат бонбони, например някой голям

карамел, не можеш ли да ги поискаш от мене? Не знаеш ли, че всеки клюкар в града

само това и чака — да ни унизи? „Той не може вече да си позволи да купи на

дъщеря си един бонбон“ — ето какво ще чуем утре, а докато това стигне до центъра

на града, ще разправят, че те моря от глад. — Раздразнението му се разрастваше, той се разпали до краен предел и закрещя: — Ех! Трябваше да имаш повече ум в

Страница 194

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

главата си! Всички са против нас! Така е сега! Но нищо! Нека хвърлят, колкото си

щат, кал по нас! Нека всички до последния човек се обърнат против мене, аз пак

ще победя напук на всички! — Когато свърши, Броуди вдигна яростния си поглед

нагоре и неочаквано забеляза, че Нанси е влязла в стаята и го наблюдава изпод

повдигнати вежди хладно, с критичен и малко присмехулен поглед. Той веднага

загуби надутия си вид и сякаш хванат в непозволена постъпка, наведе глава,

когато тя заговори:

— За какво са всичките тия крясъци? Помислих, че някой има припадък,

когато те чух да ревеш така! — Понеже той не й отговори, Нанси се обърна към

Неси:

— За какво бяха тия викове? Надявам се, че не те е бил, кокошленце?

При влизането на Нанси в кухнята Неси бе обхваната от някакво смътно

безпокойство и сега пребледнялата първом кожа на лицето й ярко пламна. Тя

отговори смутено, с тих глас:

— О, не! Не е имало нищо… нищо такова!

— Радвам се — отговори Нанси. — Както се беше развикал, просто да

оглушее човек! Още ми кънтят ушите. — Тя им хвърли неодобрителен поглед и тъкмо

се канеше пак да излезе, когато Броуди погледна крадешком Неси и придал с усилие

нехаен оттенък на гласа си, каза:

— Ако си свършила с обеда, Неси, бягай при вратата пред къщата и ме

почакай. След една минута ще съм готов да вървим заедно. — После, когато дъщеря

му стана, прибра нещата си от канапето и мълчаливо и стеснително излезе от

стаята, той обърна все още наведената си глава; вдигнал очи изпод вежди, Броуди

загледа Нанси с настойчива, дълбока съсредоточеност и рече:

— Седни малко, момиче. Не съм те виждал през цялата обедна почивка. Не

ми се сърди, че избухнах. Време е вече да знаеш моите чудатости. Просто се

забравих за една минута.

Когато тя седна без желание на току-що освободения от Неси стол,

погледът му се впи в нея с такова удоволствие на собственик, което по-ясно от

думите му показваше колко много се е привързал към нея. След като дълго не беше

имал свежа, изпълнена с жизненост жена в къщата си, след като толкова много му

бе опротивяло старото и изхабено тяло на жена му, това здраво, бяло, младо

създание бе разпалило в кръвта му треска, която все повече се засилваше;