Unknown - i 3e0c0223816db71f

верен. Както и да е, потрай и всичко ще стане ей сега.

Той „траеше“ и чакаше, без да пророни дума. За краткото време, изтекло

от постъпването му в управлението на „Лата & Сие“, в него бе настанала промяна —

по-поразителна и по-дълбока, отколкото в стаята, в която седеше, макар и

горе-долу в същата насока. Сега, както седеше тук, навел поглед надолу, в

сложената пред него чиния, изглеждаше малко да се е свил, тъй че дрехите сякаш

не му бяха по мярка, а направени за по-едър човек; неговата изправена, изпъчена

и винаги войнствена стойка беше се сменила с леко, но биещо на очи прегърбване.

Суровото му по-рано лице бе станало навъсено, погледът на очите му вече не

пронизваше, а бе неподвижен и замислен, самите му очи бяха малко кървясали,

бузите изглеждаха леко хлътнали, а мрачната бръчка на челото му беше се врязала

като дълбоко клеймо. Човек би рекъл, че ясните очертания на неговата снага са се

разлели, че резките му черти са се стопили, че цялата твърдост на неговото

същество е била разядена и подкопана от някаква неизвестна рушителна киселина в

кръвта му.

Щом Нанси влезе, носейки чинията с надениците, Броуди бързо вдигна

Страница 192

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

поглед, притеглян от магнита на нейните очи, но когато тя сложи чинията пред

него, погледна надениците и каза с дрезгав глас, който отекна като звук на

недобре опъната струна:

— Нямаш ли супа за мене днес, Нанси?

— Не — отсече девойката. — Нямам.

— Хубаво щеше да ми дойде днес мъничко бульон — отговори Броуди със

сянка от недоволство. — Позахладя вече; но щом нямаш, няма какво да приказваме.

Ами къде са картофите?

— Нямах време да ти сваря картофи днес. И тъй без крака останах. Не

можеш да искаш да правя всичко за тебе всеки ден, никога не съм бъркала с ръце в

студена мръсна вода, за да беля картофи. Едно време, когато идваше да ме виждаш

в „Гербът на Уинтъновци“, ти се задоволяваше с още по-прост обед, а работите ти

не са се оправили оттогава. Хайде, яж и бъди доволен!

Зениците на очите му се разшириха, устните му слабо се отвориха, за да

издумат ядовит отговор, но той направи усилие да се сдържи, посегна към

сложената пред него чиния, взе парче хляб и започна да яде. Нанси постоя за миг

до него с ръце на хълбоците, за да се натрапи на погледа му с фигурата си,

изпълнена със съзнанието за властта си над него, но баба Броуди влезе в стаята и

Нанси се завъртя и се върна в килера.

Старата се приближи до масата с полусънно изражение на жълтото си

сбръчкано лице и като сядаше, полугласно промърмори: „Уф! Пак същото.“ Ала едва

бе дочул думите й, Броуди се обърна, озъби й се както едно време и изръмжа:

— Какво лошо намираш в надениците? Ако не ти харесва простото

доброкачествено месо, можеш да идеш в старопиталището; ако ли пък ти харесва, затваряй старата си уста, която все мърмори.

Тези думи, а още повече придружаващият ги поглед я накараха веднага да

се затвори в себе си и тя посегна с треперещите си ръце, макар и без особено

желание, да си сипе от храната, която бе толкова нескромно осъдила.

Застаряващият й, размътен ум, неспособен да разбере напълно значението на

станалите около нея промени, възприемаше само факта, че сега й липсваха

удобствата, че й поднасяха оскъдна, невкусна храна и докато безсилните й челюсти

с досада и отвращение дъвчеха, тя изразяваше неудоволствието си с бързи погледи, стрелкащи се към невидимата личност в килера.

След няколко мига, в течение на които двамата се хранеха в пълно

мълчание, Броуди внезапно спря безразлично да предъвква залъка си, повдигна

глава при лекия шум на нечие влизане и заковал очи на вратата на хола, зачака

появяването на Неси. Тя веднага влезе в стаята и при все че Броуди продължаваше

машинално да яде, очите му следяха всяко нейно движение. Малката дръпна тесния

ластик изпод брадичката, свали простата си сламена шапка, хвърли я на канапето, съблече синята си габардинена дрешка и я сложи до шапката, оправи светлите си

като лен коси и най-после се отпусна на мястото си до него. Тя се облегна

умърлушено на стола и загледа, масата с детински капризно изражение, без нищо да

казва, но със спотаената мисъл, че видът на замръзващата пред очите й мас убива

и без това лошия й апетит, че макар и да не би се отказала може би да хапне, и

то с удоволствие, малко кюфтета яхния или дори някое агнешко котлетче, сега й се