Unknown - i 3e0c0223816db71f

измъкна от него пари за билети.

Вперил в нея омаяни очи, без да мисли за думите й, които едва ли чуваше,

Мат гледаше как поради позата й твърдите й гърди предизвикателно се издават към

него и (което бе забелязал не само той) как едва забележими златисти лунички

осейват малкото й право носле и стигат до меката закръглена извивка на

повдигнатата горна устна. Сега той разбра, че я желае, макар и да го беше страх

да я вземе, и че както се взираше дълбоко в тъмните и очи, някакъв полуприкрит

блясък в тях го подбуждаше към необмислено, стремително действие; той неволно

избъбра:

— Нанси! Нанси! Ти дяволски умееш да привличаш мъжете!

Страница 191

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

За секунда лицето й загуби прелъстителното си изражение и на него се

изписа радостно самодоволство.

— Започвам вече да разбирам това — промърмори тя — и следващият мъж,

който ме вземе, не ще ме получи много евтино. — Но гласът й веднага се промени

пак и тя отново подхвана с умилкване: — Е, какво ще кажеш за концерта, Мат… дава

го семейство Мак Келви… те са чудесни! Просто умирам за малко развлечение.

Двамата с тебе чудесно можем да отидем на такъв концерт. Винаги сме прекарвали

толкова весело заедно, а това ще ни освежи. Хайде, Мат, ще ме заведеш ли?

Мат усети дъха й да го лъхва по бузата с топла интимност и с мъка и с

променен глас прошепна:

— Добре, Нанси! Ще те заведа! Всичко, каквото поискаш… само ми кажи.

Той получи в награда една усмивка; Нанси леко скочи от масата и едва

доловимо допря бузата му с върха на пръстите си.

— Решено, нали? — весело извика тя. — Чудесно ще прекараме, ще видиш,

остави цялата работа на мене, билетите и всичко друго. Може да наредим така, че

да се срещнем в залата, но ще трябва да дойдеш с мене на връщане по този дълъг, тъмен път — добави тя хитро. — Мен ще ме е страх да се връщам сама. Може да имам

нужда от твоята закрила. — В този миг изведнъж тя вдигна очи и извика: —

Божичко, я погледни часовника. Че аз почти нямам време да опържа наденицата!

Бягай, Мат, ако не искаш да се сблъскаш със скъпия си татко! Бягай сега, но ела

си пак, щом се разсеят облаците, и ние хубавичко ще си похапнем заедно — само ти

и аз.

Тя му прати последен топъл поглед и Мат излезе от стаята, без да

проговори: вътрешната борба на чувствата беше му сковала езика, бе направила

движенията му мудни и крачките — тромави.

След излизането на Мат Нанси се залови със закъснелите си приготовления

за обед, без много-много да бърза, с несмутимо и дори преднамерено нехайство, хвърли в тигана един фунт наденици и ги остави да се пържат сами на печката,

докато тя постла на масата мръсна покривка, шумно нареди на определените им

места няколко чинии и небрежно сложи край всяка от тях вилица и нож.

Немарливостта й в домакинската работа представляваше подчертан контраст

с личната й, спретната и изискана външност, по недвусмислено се потвърждаваше от

общия вид на кухнята. Прахът, който лежеше на дебел слой по камината и полиците, лекявата и ръждясала решетка пред огъня, непометените под и огнище,

неопределената вяла атмосфера на нечистота и занемареност, която тегнеше в

стаята — всичко това ставаше понятно, ако се свържеше със сегашното й поведение.

В целия вид на стаята бе настъпила печална промяна в сравнение с онези дни,

когато Мама бе несправедливо хулена за своята разтуреност, когато с неоценените

си усилия бе поддържала поне безупречна чистота в къщата; сега възмутените

наденици пръскаха маста си по близките стени и като че заклеймяваха стаята с

белега на печално западане.

Изведнъж, всред пращенето на тигана, всред изпълнения с мазни изпарения

килер се чу звукът на отварящата се и пак затваряща се входна врата, а след това

тежки, но мудни крачки отекнаха през хола. Обаче, макар и да позна в тях

стъпките на Броуди, закъснялата Нанси ни най-малко не се смути и продължи

безучастно да наблюдава тигана от разстояние. Тя ли щеше да се затича презглава

с вкусен бульон, с напълнена до ръба чаша с кафе или с бял чайник? Когато чу

Броуди тромаво да влиза в кухнята и мълком да сяда на масата, девойката почака

за миг и сетне весело се обади:

— Много си подранил днес, Броуди. Не съм още съвсем готова за теб — и

след като той не й отговори, продължи да вика, на него, който никога нито за

секунда не се отклоняваше от установения ред: — Толкова си нередовен тези дни, че все не зная кога ще си дойдеш или пък никой часовник в тая твоя къща не е