Unknown - i 3e0c0223816db71f

Страница 189

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

позволява да приказвам? — Мат се захили. — Аха! Спомням си сега, за свещените

крави. Да, може да не повярваш, Нанси, но кравата е свещено животно за милиони

хора в Индия. Къде ли не слагат изображението на това животно, а по улиците на

туземните квартали ще видиш да се клатушкат огромни крави с цветя на рогата и

венци от невен на шиите и да си бутат носа навсякъде, сякаш са стопани на цялото

селище — по къщите и по сергиите (това е нещо като дюкяни, нали разбираш), — и

никой нищо не им казва. Веднъж видях как един такъв звяр спря пред една сергия

за плодове и зеленчуци и преди да кажа „копче“, очисти целия тезгях от край до

край, а собственикът на дюкяна трябваше да седи безпомощен и да гледа как

кравата изяжда всичката му стока; а когато тя свърши, не можеше да направи нищо

друго, освен да се обърне към нея с молитва или да закачи на дебелата й шия

остатъка от своите цветя.

— Не думай, Мат! — хлъцна Нанси с широко отворени от любопитство очи. —

Много е чудно това, което ми разправяш. Само да си помисли човек, че се кланят

на такова нещо като крава!

— Разбира се, има разни видове крави, Нанси — намигна й Мат, но веднага

продължи по-сериозно: — Да! По това, което ти разправям, не е нищо. Не бих могъл

да ти опиша всичко, което съм видял, трябва сама да попътуваш, за да се любуваш

на такива чудесии, каквито иначе и насън няма да видиш. Пък не забравяй, че има

и други места, по-хубави от Индия, където климатът е по-добър, където няма

толкова комари и цари същата свобода.

Докато той говореше увлечено от собственото си въодушевление, Нанси

замислено го разглеждаше; погледът й се плъзгаше по стройната му фигура в

спретнат кафяв костюм, тя забелязваше подкупващото изящество на целия му вид, характерното, но не неприятно малодушие, лъхащо от бледото му лице, и не можеше

да се начуди как е могла да се учуди и избяга от него при първата им среща. В

течение на шестте седмици, изминали от погребението на госпожа Броуди, когато

официално се установи да завежда домакинството в дома на Броуди, тя постепенно

бе започнала да гледа на Матю благосклонно, да го защищава пред баща му, беше й

приятно да води забавни разговори с него след гнетящото мълчание и мудните

едносрични забележки на по-стария си приятел.

— Ти не ме слушаш, закачко — възкликна неочаквано Мат. — Каква полза да

си хаби човек гласните струни и да употребява най-цветистите прилагателни, щом

хубавото момиче не му обръща никакво внимание?… А пък уж искаше да ти разказвам

и така нататък.

— Значи, ти мислиш, че съм хубава, Мат? — отговори тя и продължи да го

гледа замечтано, но придаде на погледа си по-прелъстително изражение, а на

съблазнителната си поза — повече предизвикателство.

— Разбира се, Нанси — с готовност извика той и очите му светнаха. — Ти

си хубава като картина! Цяло удоволствие е, че си тука, в къщи. Винаги съм

мислил така, откакто те зърнах за първи път.

— Да — подхвана замислено Нанси, — ти беше много лошо момче, когато се

видяхме за първи път, но поведението ти извънредно се подобри оттогава.

Всъщност, когато дойдох у вас, отначало си мислех, че те е малко страх да

приказваш с мене, но както виждам, сега страхът ти е минал вече и право да си

кажа, не съжалявам за това, макар и да се чудя какво ли би казал баща ти за тази

промяна, ако се научеше за нея.

Мат беше се поизправил, сякаш искаше да се доближи до нея, ала при

последните й думи запалилият се в очите му блясък внезапно угасна, той отново

отпусна тялото си на бюфета и начумерено й отговори:

— Не разбирам какво може да намери едно младо създание като тебе в такъв

кисел и груб старей. Съвсем не ти е прилика, на тебе ти трябва по-млад мъж.

— Но той е много силен, Мат — отговори Нанси замислено, не преставайки

да го привлича с погледа си. — Приятно ми е да виждам тази сила да се пречупва

пред мене. Както се обърнаха нещата, сега мога да го въртя, както си поискам. Но

не забравяй — добави тя с друг тон и рязко тръсна глава, — че аз съм само

домакиня тука.

— Да — възкликна с огорчение Мат, — ти имаш висока длъжност. Добре си се

настанила тука, Нанси.

— Ами ти? — дръзко му възрази девойката. — И ти хубавичко си се настанил

тука, макар че все разправяш големи работи за разни големи служби в чужбина.

Мат се разсмя с възторг: