Unknown - i 3e0c0223816db71f

помогнете. Трябва да се погрижа за бъдещето на моята малка Неси. Тя е

най-способното момиче в Ливънфорд. Тя е просто предопределена за стипендията, учредена от баща ви, стига да не бъде лишена от възможността да учи.

— Защо не продадете тази смешна къща? — замислено каза Лата, на когото

последните думи на Броуди направиха по-благоприятно впечатление. — Все едно,

сега тя е прекалено голяма за вас. Тогава ще си изплатите ипотеката, а с

остатъка можете да си купите по-малка къща и да започнете отново.

Броуди бавно поклати глава.

— Тази къща е моя — тежко промълви той. — Аз си я изградих и в нея ще си

остана. По-скоро бих я съборил над главата си, отколкото да се откажа от нея. —

После, след кратко мълчание, мрачно добави: — Ако това е всичко, което можете да

ме посъветвате, няма да ви отнемам повече време.

— Недейте скача такъв! — сопна му се Лата. — Веднага пламвате като

прахан! — Дълбоко замислен, той разсеяно си играеше с линията, а Броуди, в

недоумение, без да може да го разбере, следеше бързо променящото се изражение на

лицето му. Най-после Лата заговори. — Вие сте чуден човек, Броуди — каза той, —

не мога да разбера хода на вашите мисли. До преди една минута бях на мнение

направо да ви откажа, но нещо не ми даваше. Ще ви направя едно предложение.

Търговията сега не е за вас, Броуди. Вие сте твърде едър, твърде бавен, твърде

тромав. Никога вече не бихте имали успех във вашия бранш, дори и да можехте да

започнете отново. Би трябвало да работите ей с тези огромни мускули, но

предполагам, че бихте сметнали такова нещо под личното си достойнство. Но вие

умеете да държите писалка, да водите книги, да събирате цифри. Бихме могли да ви

намерим място тук. Както ви казах, правя ви предложение — повече от това не мога

да направя за вас, — а вие можете да откажете, това си е ваша работа.

Очите на Броуди блеснаха. Той си знаеше по начало, че сър Джон ще му

помогне, че здравите връзки на тяхното приятелство ще го накарат да му помогне, и то да му помогне царски; той предусещаше, че за него се готви нещо голямо и

важно.

— Да, сър Джон — припряно отговори той, — какво ще ми предложите? Аз съм

на ваше разположение, ако мога да ви бъда полезен.

— Бих могъл да ви предложа — невъзмутимо продължи Лата, — бих могъл да

ви предложа длъжност на писар в канцеларията. Случайно в момента има свободно

място в отдела за дървен материал. Ще трябва да понаучите доста неща, но все

пак, от уважение към вас, ще ви дам малко по-голяма заплата. Ще получавате две

лири и десет шилинга седмично.

Долната челюст на Броуди увисна и цялото му лице се сви в дълбоки бръчки

на изумление. Не можеше да повярва на ушите си, очите му се замъглиха от

изненада и огорчение, мярналите се внезапно пред очите му розови видения как ще

седи в разкошна стая (може би подобна на тази) и ще ръководи множество улисани в

работата си подчинени, бавно избледняха пред погледа му.

— Помислете си малко — спокойно рече Лата, стана и се запъти към една

вътрешна стая. — Моля да ме извините за малко.

Броуди се мъчеше да мисли. Докато сър Джон се бавеше вънка, той седеше

смазан, съкрушен от унижението си. Той, Джеймс Броуди, да стане писар! И все пак

по кой друг път би могъл да тръгне? Заради Неси трябваше да приеме; щеше да

постъпи на тази жалка длъжност… но само… само за първо време. После ще им покаже

на всичките… а най-вече на този Лата!

— Е — каза Лата, щом влезе пак в кабинета, — какво решихте?

Броуди тъпо вдигна глава.

— Приемам — отговори той с глух глас и додаде с тон, в който се помъчи

да вложи оттенък на жлъчност, но в който прозвуча само покруса: — И ви

благодаря.

Съвсем замаян, той видя Лата да дръпва сложения до писалището звънец, чу

го да нарежда на мигновено появилото се момче:

— Повикай господин Блер.

Блер дойде също така бързо и тайнствено, както и момчето, но Броуди

почти не погледна дребната му стегната фигура, нито видя неговия поглед, който

надминаваше погледа на Шарп по официалната си студенина. Не чу и разговора му

със сър Джон, обаче след известно време (не можеше да каже дали го беше дълго, или кратко) долови, че срещата е свършила.

Броуди стана и бавно последва Блер вън от стаята, по някакъв коридор,

надолу по стълбите, през един двор и най-сетне влезе след него през вратата на

малка канцелария, която се помещаваше в отделна сграда.