Unknown - i 3e0c0223816db71f

шапката, взе от стойката копринения си чадър и бавно излезе.

Вънка беше хладно, валеше ситен, неосезаем дъждец, лек и нежен като

роса, който обвиваше като с мъгла дрехите му и като милувка докосваше горещото

му чело. Броуди пълнеше дробовете си с големи глътки от тази благоуханна мъглива

влага и изпитваше радост, че не лежи в тесен дървен сандък, покрит с четири педи

мокра земя, а върви на чист въздух, бодър, жив и свободен. Поради тесните

граници на интелекта му (това бе типично за него) споменът на преживяното

унижение в търговията, дори и заключителната сцена на Хай Стрийт, когато бе

проявил цялата си безумна невъздържаност, беше напълно заличен; сега виждаше

разорението си в друга светлина; той не беше смачкан и победен, а благородна

жертва на коварни обстоятелства. Гневното избухване, предизвикано от

Лъмсденовци, беше се уталожило и понеже сегашната мисия отново го изпълваше с

чувство на собствено достойнство, той важно вървеше по улиците, не заговаряше с

никого и със сериозен вид поздравяваше онези от срещнатите, които смяташе, че

заслужават вниманието му. Вече беше напълно под влиянието на собственото си

хрумване, че сега, след като се е освободил от жена си и избрал Неси за оръдие, което ще придаде блясък на неговата личност започва нова и важна страница от

неговия живот.

В началото на Чърч Стрийт Броуди сви под прав ъгъл и продължи в посока,

противоположна на Хай Стрийт, към Нютаун. Магазините оредяха; отляво се нижеха

работнически жилища — невзрачни къщурки, без градинки, построени направо на

улицата, а отдясно се издигаше безкрайна висока каменна стена. Над тази стена

стърчаха горички от високи, оголени от клоните им стволове на дървета, а през

стената, носени от соления морски ветрец, до ушите му долитаха стотици

разнообразни звуци. Няколкостотин крачки по-нататък Броуди спря пред група

сгради, които разкъсваха безкрая на стената с внушителните си фасади; там той

застана пред главния вход. Имаше вид на човек, който внимателно проучва

скромната медна табелка на вратата — фирмичката с изящен надпис „Ливънфордска

корабостроителница“ — отгоре и „Лата и Сие“ — отдолу, но всъщност той събираше

всичките си сили, за да влезе през тази врата. Сега, след като беше стигнал

дотука, той бе обхванат от необичайно колебание, което отслабваше устремеността

на решението му; дори видът на външните предели на огромната корабостроителница, смътното съзнание за грамадното състояние, което тя представлява, го караше при

неговото нещастно финансово положение да изпитва чувство за собствената си

малоценност. Той ядно отхвърли тази мисъл, убеждавайки себе си със своята

аксиома, че важното е човекът, а не парите, и с бързо движение горделиво влезе

през внушителния портал.

Влязъл с такъв устрем, Броуди отмина напред, без да забележи малкото

прозорче с надпис „Справки“, и веднага се загуби в безбройните коридори.

Известно време той бродеше из тях, лутайки се разгневен, като заблудил се в

лабиринт минотавър, докато случайно се сблъска с един млад мъж, когото правилно

взе за писар, съдейки по щръкналата като шиш на ухото му къса писалка.

— Искам да се видя със сър Джон Лата! — сърдито заяви той. В тези

коридори се чувствуваше като истински глупак. — Искам да го видя веднага.

Младежът трепна, като чу височайшето име. За него достъпът до върховния

шеф бе преграден от непроходимо множество главни писари, управители, началници

на отдели и директори.

Страница 185

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Имате ли уговорена среща? — объркано попита той.

— Не — отговори Броуди. — Нямам.

— Разбира се, аз нищо не мога да направя — отвърна младежът, за да свали

веднага всяка отговорност от себе си, — но това щеше да е много по-лесно, ако

срещата беше уговорена. — Той изрече последните думи с такава дълбока

тревожност, сякаш те бяха въплъщение на ключа, необходим за отваряне на вратата

към някакво светилище.

— Вашите уговорени срещи не ме интересуват, аз трябва да го видя —

извика Броуди толкова свирепо, че младият човек се видя принуден да предложи

друга възможност.

— Бих могъл да докладвам за вас на господин Шарп — забеляза той,

споменавайки лично своя непосредствен полубог.

— Хайде, заведете ме при него — нетърпеливо рече Броуди — и побързайте.

С изненадваща леснота младежът се оправи из коридорите, с няколко