Unknown - i 3e0c0223816db71f

Броуди извика подире й:

— Няма да забравя да ти изпратя цветя, щом ти дойде времето!

Но когато се върна в гостната, скованата маска на престорено равнодушие

падна от лицето му и понеже искаше да остане сам, с променен, тих глас той

заповяда на всички да излязат. Когато се запътиха към вратата, Броуди се обърна

към Матю и натъртено му каза:

— Да се махаш оттука и да си намериш работа! Не ща само да се мотаеш, да

хленчиш и да се лигавиш за щяло и не щяло. Залови се за нещо. Няма да можеш

дълго да живееш на гърба ми!

Но когато край него мина Неси, той я погали по главата й нежно и рече:

— Спри да плачеш, миличка, татко ще се погрижи за тебе. Избърши си очите

и върви да четеш някоя книжка или да се занимаваш с нещо друго. Не се тревожи.

Занапред аз ще се погрижа за тебе.

Това бе пътят — размишляваше Броуди, седнал пак в празната стая, — в

който трябваше незабавно да насочи своя живот: да се реабилитира чрез Неси. Тя

бе неговият капитал, тя беше умна — казваше си той, с блестящи способности! Той

щеше да бди над нея, да я насърчава, да я тика напред от победа към победа,

докато нейното и собственото му име ще се прочуят в града. Страхотното му

поражение и сполетелите го напоследък други неблагополучия бяха за него само

временно затъмнение, от което с време щеше непременно да се съвземе. „Който е

кадърен, ще изплува“ — това бе една от често повтаряните от него максими и сега

той се утеши с нея. Той пак щеше да се издигне до още по господарско положение, и сега смяташе в ума си за проява на висша стратегия да подготви връщането си на

старото любимо място в обществото чрез Неси. Струваше му се, че вече чува името

на Неси Броуди на всички уста, виждаше голям дял от всеобщите хвалебствия да се

падат на самия него. „Нищо не можа да го спре, откакто умря жена му — чуваше той

хората да приказват, — тя трябва да е била голяма пречка за него!“ Колко вярно

беше това! Главното чувство, което изпита, когато помагаше да свалят лекия

ковчег в плиткия трап, бе чувство на облекчение: най-после беше се освободил от

едно безполезно бреме, от един излишен товар и за търпението му, и за кесията

му. Не си спомняше нищо хубаво за нея, никоя от добродетелите й не му беше скъпа

— мислеше само за нейната слабост, за липсата на физическа привлекателност у нея

през последните години. Сега не го вълнуваше никакво нежно чувство, подобно на

това, което бе леко трепнало в него пред смъртното й ложе, никакъв спомен за

ранните дни на съвместния им живот; паметта му бе непрогледна като небе, покрито

с облаци, през които нито един светъл лъч не може да пробие от ясния простор

отвъд. Въобразяваше си, че тя с нищо не бе оправдала очакванията му — нито с

Страница 184

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

дружбата си, нито с физическото си отдаване, нито дори с децата, които беше

родила. Тя нямаше никаква заслуга за Неси, която той смяташе изцяло за своя

плът, и всичко, което можеше да каже в нейна памет, се заключаваше в

единствената дума „некадърна“. Когато безвъзвратният край, дошъл със смъртта й, прониза ума му със своята внезапна, неумолима яснота, обзе го странно чувство на

освобождение. Слабото въздържащо влияние, което тя бе оказвала върху него,

вбесяваше със самото си безсилие. Той беше още млад, пълен със сили мъж, когото

чакаха много удоволствия, и сега, след нейната смърт, нямаше пречка да ги вкуси.

Долната му устна увисна и се издаде напред, когато мислите му започнаха да

преценяват достойнствата на Нанси, а след това жадно се зареяха сред пищните

еротични селения на въображението му. Нанси трябваше да е винаги до него — сега

можеше да остане в къщата завинаги. Нищо не пречеше да бъде до него, нищо не

можеше да се каже против това, че му прислужва, че го забавлява, пък и… Да, все

трябваше в края на краищата да има кой да гледа домакинството!

Доволен от това успокояващо решение, без сам да забележи, Броуди отново

се замисли за по-малката си дъщеря. Неспособен да преследва с ума си повече от

една цел едновременно, когато си поставяше такава цел, той я преследваше с

безпощадна упоритост; така и сега му стана ясно, че за да продължи да живее в

къщата си, да издържа Неси и да й даде такова образование, каквото иска, трябва

час по-скоро да намери някакъв източник на доходи. Устните му се свиха и той

дълбокомислено кимна с глава, решил незабавно да приведе в изпълнение един план, който от два дена зрееше в главата му. Броуди стана и отиде в хола, сложи си