Unknown - i 3e0c0223816db71f

сух човечец и не се чувствуваше добре в стегнатия си лъснат черен костюм,

колосан нагръдник и стягаща го връзка „на ластик“; имаше величествен вид, но

въпреки това миришеше на обор; разбрал познатия му поглед, той покорно започна:

— Цветята са подходящо нещо за погребение; то се знае, че това е въпрос

на разбиране, но аз бих казал, че те са утеха за опечалените. Но най-чудното

нещо според мене е, че са на мястото си и на сватба. Просто не мога да разбера

как могат да прилягат на две толкова противоположни церемонии. — Той се покашля

и дружелюбно погледна Броуди. — Знаете ли, аз съм присъствувал на много

погребения… да, и на много сватби. Веднъж бях на цели четиридесет мили далеч от

дома, но, вярвате ли, мили мой — победоносно заключи той, — в течение на

тридесет и две години не съм прекарал нито една нощ в чуждо легло.

— Така ли! — рязко рече Броуди. — Това не ме интересува.

Тази грубост предизвика неловка пауза, мълчание, прекъсвано само от

отривистите хлипания на почти успокоилата се вече Неси, чиито очи бяха се

зачервили от плач. Двете групи се гледаха с недоверие като пътници от

противоположни пейки в железопътно купе.

— Но времето днес е тъкмо подходящо за погребение — заговори най-после

предизвикателно Лъмсден и погледна ръмящия дъждец; при тази забележка между

тримата гости се завърза тих разговор, в който никой освен тях не взимаше

участие и който постепенно ставаше все по-оживен.

— Да, много неприятен, както и всичко тука!

— Забелязахте ли как плисна дъждът на гроба, когато започнаха да спускат

ковчега?

— На мене ми се видя много странно, че пасторът не пожела да дойде в

къщата след погребението да ни каже няколко думи.

— Сигурно си има причини за това.

— Това, което каза на гроба, във всеки случай беше добре казано. Жалко,

че самата тя не можа да го чуе, горкичката.

— Как каза — „вярна съпруга и предана майка“ — така ли беше?

Те поглеждаха под око към Броуди, сякаш очакваха да потвърди какво

подобава този израз на последна почит, но той като че ли не ги беше чул и сега

мрачно гледаше през прозореца. Тогава, забелязали, че Броуди очевидно не ги

слуша, те станаха по-смели.

Страница 182

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Много ми се искаше да я видя още веднъж, бедничката, и бях страшно

изненадана, когато чух, че ковчегът бил затворен, преди да пристигнем.

— Трябва ужасно да се е променила от тази страшна болест и от всичките

тревоги, които е преживяла!

— На младини беше такава весела и жива! Смехът й беше като песен на

дрозд!

— Такава си беше — рече най-после Джанет с укоризнен поглед към фигурата

край прозореца, сякаш искаше да каже: „Тя беше прекалено добра за тебе.“

Настъпи кратко мълчание, сетне госпожа Лъмсден хвърли предпазлив поглед

към Неси, който обгърна синята й вълнена рокличка, и промърмори:

— Просто се възмущавам, като гледам това бедно дете без прилична траурна

рокля на гърба. Това е направо срамно!

— Аз пък бях изненадана от това мъничко погребение — отговори Джанет. —

Само две коли и нито един човек от града!

Броуди ги дочу, всъщност той беше чул всяка тяхна дума и само в

безразличието на своето ожесточение беше ги оставил да си говорят, но сега грубо

се обърна към тях:

— По мое изрично желание погребението трябваше да стане в затворен кръг

и колкото може по-тихо. Или може би искахте да я изпратим с градския оркестър, да раздаваме безплатно уиски и да палим огньове?

Те бяха явно шокирани от тази бруталност, събраха се по-наблизо в

негодуванието си и взеха да мислят за тръгване.

— Уилям! Знаеш ли някое място в Ливънфорд, където бихме могли да пием

чай и да похапнем, докато стане време за влака? — попита госпожа Лъмсден с

треперещ, но злобен глас, като намекваше за желанието си да си върви. Беше

очаквала вместо това тънко, кисело вино и купешки кейк с ким богата трапеза с

топли ястия и студени меса, домашни сладкиши, пшеничени питки, топли кифлички и

други съответствуващи на случая деликатеси; дошли от едно далечно село в Ейршир, те нищо не знаеха за разоряването на Броуди и смятаха, че е напълно по силите му

да им предложи по-достойна и солидна гощавка от тази, която им беше поднесъл.

— Няма ли да си вземете още една сладка, щом сте гладна? — попита

старата баба Броуди и се изкиска. — Това са прочутите „Дисайдс“, мога да ви ги