Unknown - i 3e0c0223816db71f

следния миг последна дълбока въздишка разтърси слабото й, смалено тяло в

конвулсивна спазма и тя остана неподвижна. Безчувствена, опъната на гръб, с

ръце, метнати настрани на леглото, с пръсти, леко присвити към обърнатите нагоре

длани, Мама лежеше неподвижна и безмълвна, като разпъната на кръст. Тя беше

мъртва.

>>

XIII

Броуди плъзна неприязнен поглед по насядалата неудобно в гостната

компания, спря очи върху Неси, Матю и майка си, с нетърпение изгледа

братовчедите на жена си, Джанет и Уилям Лъмсден, и навъсено се втренчи накрая в

госпожа Лъмсден, жената на Уилям. Те бяха току-що погребали всичко, което бе

останало от Маргарет Броуди и гостите, придържайки се о привилегиите, дадени им

от отдавна установената традиция, въпреки негостоприемното мръщене на Броуди

след погребението бяха се върнали в къщата, за да закусят.

— Нищо няма да им даваме! — беше викнал Броуди на майка си тази сутрин.

Събудилата се за миг закъсняла нежност към жена му бе вече забравена и той

злобно негодуваше пред заплахата от нашествието на нейните роднини. — Не ги

искам в къщата си. Могат да си вървят у дома, щом я закопаят.

Старата сама се беше надявала, че ще има хубав чай с нещо за похапване,

но забележката на сина я накара да поограничи желанията си.

— Джеймс — замоли му се тя, — трябва да им поднесеш по глътка вино и

малко кейк заради честта на семейството.

— Нашите роднини всички са измрели — изръмжа Броуди. — Какво ме

интересуват нейните? Съжалявам, че не се отървах от тях още когато ми писаха, че

ще дойдат.

— Те живеят прекалено далече, за да дойдат мнозина — примирително го

убеждаваше старата, — но не може да не им поднесеш нещо. Няма да е прилично.

— Черпи ги тогава — извика той и осенен от внезапна мисъл, добави: —

Страница 181

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

Добре, почерпи ги. Нахрани ги тия свини. Ще ти изпратя някой да ти помогне.

Сега той изпита мрачно удоволствие, когато видя Нанси пъргаво да влиза с

кейк, сладкиши и вино и да поднася на гостите. Той беше пак старият Броуди и

смяташе за прекрасна сатира хрумването си Нанси да влезе в неговия дом в същата

минута, когато изнесат тялото на жена му; двете жени — покойната и живата — бяха

се разминали, така да се каже, на прага; очите му се срещнаха с очите на Нанси и

в тях блесна пламъче на скрита насмешка.

— Хайде, Мат — подхвърли той с многозначителна подигравка на сина си,

когато Нанси с дързък вид му поднесе вино. — Вземи си една чаша. Ще ти дойде

добре след толкова сълзи. Нищо няма да ти стане. Аз ще се погрижа да не те удари

в главата. — Той наблюдаваше с погнуса треперещата ръка на сина си. Мат пак го

беше посрамил, като се беше разчувствувал по най-жалък начин край гроба, бе

хленчил и хлипал пред тези роднини на Мама и истерично бе паднал на колене,

когато първата лопата пръст тежко падна върху ковчега.

— Нищо чудно, че е разстроен — каза Джанет Лъмсден със състрадателен

тон. Тя беше дебела, спокойна жена с големи любвеобилни гърди, които се подаваха

от горния край на лошо прилягащия й корсет. Тя огледа събралите се и добродушно

добави: — Но аз съм склонна да вярвам, че това е било по-скоро милостиво

избавление. Сигурна съм, че тя ще е по-щастлива там, където е сега.

— Жалко, че никой не се погрижи да се набавят един-два венеца за

нещастницата — забеляза жената на Уилям Лъмсден, изсумтя и тръсна глава. Тя

имаше гънки устни, а ъглите на устата й бяха извити надолу под дългия й, остър

многознаещ нос; когато посегна към табличката, тя втренчено загледа Нанси, сетне

отвърна поглед и пак бавно отметна глава. — Погребение без цветя не е погребение

— твърдо добави тя.

— Да, те действуват някак си утешително — примирително рече Джанет

Лъмсден. — Големите лилии са превъзходни.

— Никога още не съм била на погребение без цветя — язвително отговори

госпожа Лъмсден. — На последното погребение, на което присъствувах, имаше цяла

отворена кола цветя освен онези, с които бе покрит ковчегът.

Броуди я измери с продължителен поглед.

— Е, госпожо — учтиво промълви той, — надявам се, че ще имате, колкото

пожелаете цветя, когато ви изпращат на вечен покой.

Госпожа Лъмсден го изгледа недоверчиво покрай дългия си нос, без да знае

дали трябва да приеме забележката му като комплимент или оскърбление, и в своята

несигурност заповеднически се обърна за подкрепа към мъжа си. Той беше дребен