Unknown - i 3e0c0223816db71f

препоръчам. — Виното беше истински нектар за несвикналата й уста и тя хубавичко

беше си пийнала от него, тъй че лека руменина бе избила през жълтата сбръчкана

кожа на издадените й скули; тя безгранично се наслаждаваше на отдалия й се

случай да си похапне и предаването на праха на бедната Маргарет на земята се

превръщаше за нея в тържествено празненство. — Да ви налея ли още една капчица

вино?

— Благодаря ви! Не! — отговори госпожа Лъмсден и надменно свила устата

си до най-малкия възможен обем, презрително процеди думите си през този

миниатюрен отвор. — Не ми се пие повече, ако нямате нищо против. Не съм

привърженица на виното, а пък и туй, което пиете, не ми е по вкуса. Знаете ли —

продължи тя, като си слагаше черните кожени ръкавици, — тази мома има твърде

безсрамен вид, за да се върти из къщата ви при такъв случай. Отдавна ли е при

вас?

Баба Броуди не можа да отговори веднага поради леко хълцукане.

— Не я познавам — объркано рече тя, — тя дойде сега, Джеймс я изпрати да

ми помогне.

Госпожа Лъмсден размени поглед с братовчедката на мъжа си. Те си кимнаха

една на друга е едва забележимо пренебрежително движение, като че искаха да

кажат: „Точно както си мислехме“, след което и двете отправиха пресилено

състрадателни погледи към Неси.

— Какво ли ще правиш сега без майка си, миличка? — забеляза едната.

— Трябва да дойдеш да постоиш при нас, дете — рече другата. — Сигурно ще

ти хареса да играеш из стопанството.

— Аз мога да се погрижа за Неси — с леден тон се намеси Броуди; — тя

няма нужда нито от помощта, нито от съжалението ви. Когато пак чуете за нея, тя

ще е на път да постигне нещо, което за вас и за вашите деца ще остане завинаги

непосилно.

Понеже в този миг Нанси влезе да прибере чашите, той продължи:

— Хей, Нанси! Тези две дами току-що забелязаха, че си била безсрамна… —

мома ли казахте, госпожи? — да, безсрамна мома. В знак на благодарност за

доброто им мнение, ако нямаш нищо против, изпроводи ги от къщата… Пък струва ми

се, че няма да е зле това господинче, което са довели със себе си, също да си

отиде с тях.

Нанси дръзко тръсна глава.

— Ако това беше мой дом — каза тя и смело погледна Броуди, — нямаше

въобще да ги оставя да стъпят в него.

Скандализирани, двете жени скочиха на крака.

Страница 183

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Какъв език… какво държане! И това пред детето! — задъхано каза Джанет

на път към вратата. — В такъв ден!

Госпожа Лъмсден, не по-малко възмутена, но незагубила присъствие на

духа, изправи в цял ръст високата си ъгловата снага и предизвикателно отметна

глава.

— Тука ме оскърбяват — изписка тя през тънките си стиснати устни, — след

като съм направила дълго и скъпо пътешествие, за да дойда в този дом и да донеса

утеха! Отивам си! О, разбира се, че ще си отида, нищо не може да ме спре, но —

подчертано добави тя — преди да си отида, искам да зная какво е оставила

нещастната ми братовчедка на своята половина от семейството.

Броуди късо й се изсмя в лицето:

— И таз хубава. Ами я ми кажете, моля ви се, какво е имала, за да ви

остави?

— Случайно зная от Уилям, че освен порцелана, картините и украшенията за

камината в спалнята и майчиния си часовник и медальона Маргарет Лъмсден е

донесла в своя дом доста сребро — ядно извика госпожа Лъмсден.

— Да, и не малко е изнесла от него — отсече Броуди. — Хайде, махай се

оттука! Само видът на твоята кисела, свидлива, алчна мутра ме кара да излизам от

кожата си! — Той размаха ръце и като кокошка ги подкара към вратата. — Махайте

се всички, тука няма нищо за вас. Съжалявам, че ви пуснах да престъпите моя

праг.

Почти разплакана от негодувание и ярост, госпожа Лъмсден се обърна на

вратата.

— Ние ще заведем дело за това — извика тя. — Съвсем не ми е чудно, че

бедната Маргарет се стопи тука. Тя е била твърде добра за вас с вашите

развратници! Превърнахте във възмутителен скандал дори погребението на

нещастната душица! Да си вървим у дома, Уилям!

— Правилно — подигравателно закрещя Броуди. — Заведи Уилям у дома, в

неговото легло. Нищо чудно, че толкова го обича, като си има такава гиздава

скъпоценност под одеялото като тебе. — Той оскърбително й се облещи. — Права си

да не го пускаш никъде нощем, иначе може вече да не се върне.

Когато, вирнала глава, тя изчезна заедно с другите с пламнало лице,