Unknown - i 3e0c0223816db71f

обяснителни думи представи Броуди на господин Шарп и мигновено избяга, сякаш за

да се избави от всякаква отговорност за извършеното.

Господин Шарп не беше сигурен или всъщност дълбоко се съмняваше дали сър

Джон въобще ще има възможност да приеме някого днес. Главата на фирмата бил

извънредно зает, бил наредил да не го тревожат, след малко щял да излезе и

всъщност, освен ако работата била от най-важно естество, той, господин Шарп,

едва ли би имал смелостта да го обезпокои и да доложи за господин Броуди.

Броуди се втренчи в събеседника си със своите малки, зли очи.

— Кажете на сър Джон, че Джеймс Броуди го моли да бъде приет — буйно

възкликна той. — Той ме познава добре. Той ще ме приеме веднага.

Господин Шарп излезе с обиден вид, но се върна след известно време: той

помоли господин Броуди с леден тон да седне и му каза, че след малко сър Джон ще

го приеме.

С тържествуващ поглед, в който се четеше: „Нали ти казах, глупак

такъв!“, Броуди седна, зачака и за убиване на времето се зае да наблюдава

бръмчащия около него кошер от заети писари, над чиято работа видимо бдеше

острият поглед на Шарп. Минутите се влачеха бавно и докато Броуди седеше като на

тръни, изправен пред неизвестност, той си помисли, че „след малко“ трябва да

означава доста дълъг срок, а колкото повече чакаше, толкова повече гаснеше

неговото въодушевление и толкова по-голямо ставаше явното задоволство на

господин Шарп; бяха му дали да разбере, че не може да влезе в кабинета на сър

Джон по този непринуден начин, по който сър Джон бе влизал в неговата кантора, и

че да поиска да има разговор с него тука, е значително по-трудно, отколкото е

било да му заговори безцеремонно на Животновъдната изложба. Обзе го тежко

униние, което не можа да се разсее и когато най-сетне внезапно го поканиха в

кабинета на главата на предприятието.

Сър Джон Лата бегло вдигна очи от писалището си, когато Броуди влезе в

стаята, мълком му посочи едно кресло и пак съсредоточи дълбокото си внимание

върху лежащия пред него план. Броуди отпусна тежкото си тяло в креслото и огледа

разкошната обстановка, без да пропусне скъпата ламперия от тиково дърво и

меките, убити цветове на тапетите, многобройните морски пейзажи по стените,

великолепните модели на кораби, сложени на изящни подставки; когато нозете му

потънаха дълбоко в дебелия килим и той видя инкрустацията на писалището и

златната кутия за пури на него, ноздрите му леко се издуха, а очите му

заблестяха от чувство на дълбоко възхищение. „Всичко това ми харесва — като че

ли казваше неговото изражение, — ето, такива неща би трябвало да притежавам аз.“

— Е, Броуди — рече най-после сър Джон, но без да вдигне очи, — какво

има?

Броуди надали би могъл да забележи липсата на всякаква топлина в тона,

но все пак нетърпеливо заговори:

— Сър Джон! Дошъл съм да ви искам съвет. Вие сте единственият човек в

Ливънфорд, с когото мога да говоря така. Вие ме разбирате и знаете всичко за

мене, сър Джон. Толкова много пъти съм чувствувал това в миналото и сега съм

дошъл да ви искам помощ.

Лата го изгледа с любопитство.

— Вие говорите с гатанки, Броуди — студено отвърна той, — а този начин

на говорене не ви прилича. На вас повече ви подхождат, недвусмислени действия, отколкото двусмислени приказки. — След това бавно добави: — Пък и действията ви

невинаги ви приличат.

— Какво искате да кажете, сър Джон? — избърбори Броуди. — Кой е говорил

за мене зад гърба ми?

Сър Джон взе в ръка изящна линия от слонова кост и леко почуквайки с нея

по писалището, бавно отговори:

— Вие не се ползувате от моята благосклонност, Броуди. Щем не щем, до

нас стигат новините и слуховете от града… а вие сте се държали като глупак или

Страница 186

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

даже по-лошо.

— Да не би да говорите за онази щуротия… с хвърлянето на шапките?

Лата поклати глава.

— Това положително беше глупост, но като ви познава човек, то е понятна

глупост. Вие загубихте жена си, а доколкото зная, и предприятието си. Преживели

сте разочарования, тъй че няма много да ви занимавам с това. И все пак чувам за

вас лоши неща. Знаете, че аз на умряло куче нож не вадя, но — продължи той

спокойно — аз се интересувам от всички наши съграждани и съжалявам, когато чуя

да се говорят лоши неща дори и за най-долния работник от моята