Unknown - i 3e0c0223816db71f

корабостроителница.

Оборил глава като набит ученик, Броуди се луташе в догадки дали сър Джон

загатваше за провалянето на Матю или за „Герба на Уинтъновци“.

— Може да сте забелязали — спокойно продължи Лата, — че от началото на

миналата година не съм правил никакви покупки от вашия магазин. Това стана,

защото тогава чух за една ваша постъпка, която смятам и за несправедлива, и за

безмилостна. Държали сте се като злодей и побойник към нещастната си дъщеря,

Броуди, и макар че някои биха могли да намерят за вас оправдание в нарушаването

на добрите нрави, ние не можем да имаме нищо общо с вас, докато на челото ви има

такова петно.

Ръцете на Броуди силно се свиха, бръчката на наведеното му чело стана

по-дълбока. Лата — мислеше си той — беше единственият човек в Ливънфорд, който

можеше да има смелостта да му говори по такъв начин, който можеше да си позволи

да му каже такива думи безнаказано.

— Не мога нищо да направя — рече той мрачно, като се мъчеше да се сдържи

поради проблесналото в ума му съзнание за своята зависимост от доброто

разположение на сър Джон. — Всичко това е минало и заминало.

— Можете да й простите — сурово отвърна Лата. — Можете да ми обещаете,

че тя ще намери подслон във вашия дом, ако някога от това стане нужда.

Броуди седеше навъсен и мълчалив и мислите му бяха заети не с Мери, а

колкото и странно да беше това с образа на Неси. Трябва да направи нещо за нея!

В края на краищата не беше трудно да даде някакво недоизречено обещание и

затова, все тъй навел глава, забил очи в килима, той избърбори:

— Добре, сър Джон! Да бъде, както вие казвате.

Лата дълго разглежда огромната начумерена фигура в креслото. Едно време,

при редките им срещи беше гледал Броуди с окото на познавач, който вижда пред

себе си нещо необикновено, беше се възхищавал от него като великолепен тип на

мъж-планина; беше се усмихвал на явното му самомнение и със заинтригувано

любопитство бе търпял неговите чудновати, бомбастични и неясни намеци. Беше го

наблюдавал с интереса, които един добре възпитан човек проявява към някакъв

изключителен и ексцентричен екземпляр, но сега присъствието на Броуди му стана

неприятно, той му се видя променен и унизен, стори му се, че може да има някакво

по-дълбоко обяснение за това непресторено и все пак нескромно подчертаване на

личното достойнство. Той побърза да отхвърли тази мисъл — нали Броуди беше

отстъпил пред неговото искане.

— Е, как мога да ви помогна, Броуди? — сериозно попита той. — Разкажете

ми какво става с вас.

Най-после Броуди вдигна глава, доловил, че без сам да знае как,

разговорът е взел желаната от него насока.

— Аз закрих работата си, сър Джон! — започна той. — Вие знаете не по-зле

от мене как постъпиха към мен тези… — Той преглътна и се въздържа. — Това

предприятие, което се промъкна в града и се установи до самия ми дюкян като

нощен крадец. Те прибягнаха до най-подли хитрости, подлъгаха да отиде при тях

моят управител; намалиха цените си под моите, продаваха какъв ли не боклук

вместо качествена стока, те… те просто ми изсмукаха кръвта.

Спомените му се пробудиха при собствените му думи, погледът му се

изпълни със самосъжаление, той убедително протегна ръка.

Но всичко това някак си не направи впечатление на Лата, той махна

неодобрително с ръка, за да спре Броуди, и забеляза:

— А какво направихте вие, Броуди, за да се борите с тази тактика?

Въведохте ли някакви нови видове стока, или… или постарахте ли се да станете

по-внимателен спрямо клиентите си?

Броуди го гледаше с тъп, магарешки инат.

— Аз постъпвах, както си знам — упорито възкликна той, — както съм

постъпвал винаги.

— Разбирам — бавно каза Лата.

— Аз се борих с тях! — възкликна Броуди. — Борих се с тях като

джентълмен, и се борих честно! Да, аз щях да ги разкъсам на парчета с тези две

ръце, ако бяха имали смелостта да излязат насреща ми. Но те се бореха с

коварство… как можех да се унижа да действувам като тях, като тези кучета?

Страница 187

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Много ли ви са объркани работите сега? — запита сър Джон. — Имате ли

дългове?

— Не — гордо отговори Броуди. — Нямам. Аз съм разсипан… но не дължа

никому нито една пара. Ипотекирах къщата си, но макар да нямам нищо, нямам и

дългове. Мога честно да започна отначало, сър Джон, ако бихте искали да ми