Unknown - i 3e0c0223816db71f

— Момиче! Не мога да не се възхищавам на острото ти езиче. Стига да

поискаш, всекиго можеш жив да одереш.

— Мога я! — многозначително подхвърли Нанси. — Няма и да усети.

Как му разпалваше кръвта тази малка кокетка, която принадлежеше напълно

на баща му, която той нямаше абсолютно никакво право да докосне поради

наложеното върху й табу от нейния собственик.

— Ти знаеш не по-зле от мене, Нанси, че да си намеря работа, е само

Страница 190

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

въпрос на време — отговори й Мат сериозно. — Мене ме имат пред вид при пет-шест

фирми. Първото свободно място ще бъде за мен. Не бих могъл да остана до края на

живота си в тази проклета дупка. Нищо не ме задържа тука, откакто… откакто умря

майка ми. Но ти казвам право в очите, че ще ми е мъчно да се разделя с тебе.

— Ще ти повярвам, когато получиш назначение, Мат — отвърна хапливо

Нанси. — Но не бива да се оставяш старият да те мачка толкова много. Дръж

по-здраво своето. Имай повече вяра в собствените сили. Това, от което имаш

нужда, според мене е една жена с малко повече ум в главата, която да ти дава

кураж и да те учи как да се справяш с положението.

— Аз ще си видя сметките с него — мрачно заяви Мат. — Ще му дойде

времето. Ще го накарам да ми плати за всичко, което ми е сторил… — Той замълча и

добави чистосърдечно: — Да, и за всичките страдания, които е причинил на майка

ми. Той без друго ще умре от пиянство.

Нанси не отговори, а само отметна глава и замислено загледа тавана, като

му показа прелестната си бяла шия и с изящната извивка на тялото дръпна полата

почти до колената си.

— Казвам ти, че само си хабиш времето с него — развълнувано продължи

Матю. — Той не е нищо повече от един огромен, намусен грубиян. Виж какво прави с

Неси: мира не й дава с тези уроци. Виж какво направи с Мама! Той не те

заслужава. Нима не виждаш сама?

Нанси се разтърси от спотаен смях и отговори:

— Не ме е страх, Мат. Аз не се оставям да ме газят. Само си мисля

едно-друго с малката си главица. Една тайна между Нанси и мен — пленително

пошепна тя.

— И каква е тя? — пламенно се провикна Матю, възбуден от нейното

държане.

— Ще ти кажа някой ден, ако си добричък.

— Кажи ми сега! — настояваше той. Ала Нанси отказа да го посвети в

тайната, завъртя глава, погледна часовника и рече:

— Охо! Тъкмо си мислех, че е време да сложа обеда да се готви на

печката. Трябва да помня служебните си задължения и да не забравям за какво съм

тука, че може да ме изгонят. Ти сигурно ще обядваш в града както винаги.

Мат също погледна часовника, за да установи колко време още може да стои

безопасно у дома, преди да се махне, за да избегне срещата с баща си; след

смъртта на Мама беше възприел политиката колкото може повече да го отбягва.

— Да, ще изляза. Знаеш, залъкът ми засяда в гърлото, когато се храня на

една маса с него… Не че ме е страх, той толкова се е променил, че не проронва

нито дума… но колкото по-малко се навираме в очите един на друг, толкова

по-добре за всички. Това е просто въпрос на благоразумие от моя страна.

Когато Мат напусна мястото си, придавайки си съвсем безразличен и

независим вид, Нанси сключи ръце на тила си, сякаш за да придържа наклонената си

назад глава, и продължи да го гледа със същата лека, загадъчна усмивка.

— Ела тук за малко, Мат — промълви най-после тя полугласно.

Със съмнение в погледа той се запъти към масата, на която тя седеше, но

вървеше толкова бавно, че девойката го подкани:

— По-близо, по-близо. Няма да те ухапя.

Матю си помисли, че на драго сърце би се подложил на такова примамливо

наказание, когато забеляза блясъка на белите й равни зъби, показали се между

червените й засмени устни — устни, които се открояваха толкова по-живо на бялата

й кожа, колкото повече се приближаваше до нея.

— Ха така — най-после му подхвърли тя; — сега се показа по-сърцат. Знаеш

ли, Мат, баща ти е ужасно глупав, смахнат човек, щом оставя двама млади като

нас, които имат толкова свободно време, да се чудят какво да правят в тази

скучна къща. Да имаше поне капчица здрав разум да седне и да помисли за тази

работа, никога нямаше да го допусне. Дни наред вече не съм излизала, освен за да

пазарувам, а на него и на ум няма да му дойде да поизведе момичето си някъде да

се повесели. Слушай сега какво ще ти кажа. Утре има концерт в Общинската зала.

Мат — пошепна Нанси и пленително повдигна черните си мигли, — какво ще кажеш, ако речем да отидем с тебе? Той никога няма да узнае, а пък аз все някак ще