Unknown - i 3e0c0223816db71f

задоволявайки дивите му неутолени инстинкти, то беше го превърнало почти в свой

роб.

— Ти не ни поднесе пудинг, Нанси — продължи той и непохватно взе ръката

й в огромната си лапа; — няма ли да ми дадеш нещо вместо него… засега само една

целувка. Няма да те заболи, а за мене тя ще бъде по-сладка от всички ястия,

които можеш да сготвиш.

— Стига, Броуди! Вечно само за едно и също ми говориш — отговори тя и

тръсна глава. — Не можеш ли поне веднъж да измислиш нещо друго? Не забравяй, че

ти си здрав мъж, а аз съм малко девойче, което не може да издържи на толкова

много прегръдки. — При все че го кореше, тя вложи в думите си прелъстителен

оттенък, който го накара да стисне пръстите й и да каже:

— Прощавай, ако съм бил груб с тебе, моето момиче. Не съм го направил

нарочно. Ела, седни по-близо до мене. Ела при мен!

— Какво! — изпищя Нанси. — Посред бял ден! Трябва да си полудял Броуди.

И това след такава нощ, негоднико! Ти ще ме направиш на сянка… Не! Не! Няма да

се оставя да ме съсипеш, както съсипа другата. — Тя едва ли приличаше на сянка с

пълните си бузи и набитата си снага, която беше се наляла още повече през

последните шест месеца на безгрижно, мързеливо съществуване, като преценяваше с

поглед колко много зависи той от нея, тя усети, че Броуди вече губи своята власт

над нея, че непонятната сила, която я беше привлякла някога, се топеше под

влиянието на алкохола и нейните прегръдки, че сега той нямаше достатъчно пари, за да задоволява прищевките й, че изглеждаше стар, навъсен и не й беше прилика.

В душата си тя изпита към него почти презрение и му заговори бавно, пресметливо:

— Бих могла да те целуна. Само бих могла, имай пред вид. Какво ще ми дадеш, ако

те целуна?

— Не съм ли ти дал достатъчно, момиче? — мрачно й отговори Броуди. —

Живееш и се храниш като мене и доста неща от къщата съм продал, за да угодя на

твоите прищевки. Не ми искай невъзможното, Нанси.

— Хайде де, човек ще помисли, че си ми подарил цяло състояние! — извика

лекомислено Нанси. — Като че ли не го заслужавам! Не ти искам да продаваш игли

за вратовръзки, нито верижки, нито картини. Искам само да имам няколко шилинга в

джоба, та да ида утре да видя леля си Ани в Овъртън. Дай ми пет шилинга и ще

получиш целувка.

Броуди мрачно издаде долната си устна.

— Пак ли ще излизаш утре? Излизаш и ме оставяш самичък. Кога ще се

върнеш?

Страница 195

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

— Човече! Тебе май ти се иска да ме вържеш за крака на ей тази маса. Не

съм твоя робиня; аз съм само твоя икономка. „Получи си го!“ — помисли си тя,

като му подхвърли този дързък намек за това, че никога не й бе предложил да се

ожени за нея. — Няма да скитам цяла нощ я! Към десет часа ще съм у дома. Хайде, давай парите и тогава може би ще се покажа по-добричка, отколкото заслужаваш.

Под нейния заповеднически поглед Броуди бръкна в джоба си и напипа там

не шепа жълтици, както едно време, а няколко нещастни дребни монети, от които

опипом извади исканата му сума.

— Хайде на` ти — най-после каза той и й подаде парите. — Не ми е лесно

да ти ги дам, но нали знаеш, нищо не мога да ти откажа.

Нанси скочи, тържествуващо стиснала парите, и тъкмо се канеше да се

измъкне, когато той също скочи, хвана я за ръката и викна:

— Ами условието? Забрави ли го? Нима съвсем не ме обичаш?

Тя веднага прие сериозен вид, вдигна лицето си към него, отвори широко

очи с престорена чистосърдечност и промърмори:

— Разбира се, че те обичам. Мислиш ли, че щях да съм тука, ако не те

обичах? Не бива да си набиваш такива глупави мисли в главата. Така говорят

лудите. Още малко и ще кажеш, че искам да те напусна.

— Не, няма да те оставя да направиш такова нещо — отвърна Броуди и я

сграбчи в свирепа прегръдка. Както притискаше малката й покорна снага до

огромното си тяло, той виждаше в нея успокоителен лек за ранената си гордост, забрава за унижението си, а тя, обърнала настрана притиснатото си към неговите

гърди лице, мислеше колко смешно й се струваше сега влюбеното му лековерие,

колко много й се искаше да има някой по-млад, не толкова груб, не толкова

ненаситен, някой, който би се оженил за нея.

— Момиче! Какво има в тебе, та още малко и ще ми се пукне сърцето,

когато те притисна така? — прегракнало рече той, без да я пуска. — Сякаш нищо

друго не съществува за мене освен теб. Бих искал това да продължи вечно.