Unknown - i 3e0c0223816db71f

Лека усмивка премина по невидимото за него лице и тя отговори:

— Че защо да не продължи? Да не би да ти омръзвам вече?

— Бога ми, сега те желая повече от всеки друг път. — После, след кратко

мълчание, той неочаквано възкликна: — Само заради парите ли го правиш, Нанси?

Тя извърна към него възмутеното си лице и се възползува от случая да се

откъсне от него.

— Как можа да го кажеш? Как можа да го помислиш? Ако не млъкнеш, ей сега

ще ти ги хвърля в лицето!

— Не! Не! — побърза да я прекъсне Броуди. — Не го казах сериозно. Аз ти

ги давам от сърце, а в събота ще ги донеса нещо хубаво. — Това беше денят,

когато получаваше седмичната си заплата и при внезапната мисъл за подчиненото си

положение, за промяната в своя живот лицето му отново се помрачи, състари се; той наведе очи и каза: — Е, трябва да вървя, Неси ме чака. — Изведнъж му дойде

на ум нещо друго. — Къде е Мат днес? — попита той.

— Че откъде да зная. — Нанси потисна една прозявка, сякаш тази тема й бе

толкова безинтересна, че й навяваше скука. — Излезе веднага след закуска.

Предполагам, че няма да се прибере преди вечеря.

Броуди я изгледа за миг, след това бавно рече:

— Е, да вървя и аз. Тръгвам!

— Хайде — извика тя весело. — Тръгвай, пък гледай да се върнеш направо

от канцеларията. Ако си пил само една глътка, когато се върнеш, ще ти стоваря

чайника на главата!

Изпод гъстите си вежди Броуди отправи към нея засрамен поглед, който не

подхождаше на набръчканото му мрачно лице, кимна глава в знак на обещание,

стисна за последен път ръката й и излезе.

В двора пред къщата, гъсто обрасъл сега с бурени и лишен от нелепото си

украшение — медния топ, който преди три месеца бе продаден за стойността си на

стар метал, Неси търпеливо чакаше баща си, опряла неоформената си още, леко

прегърбена снага на железния стълб на портата. Щом го видя, момичето се изправи

и без да разменят дума, двамата потеглиха заедно към мястото, където на края на

Рейлуей Роуд пътищата им се разделяха и откъдето той щеше да продължи към

канцеларията си в корабостроителницата, а тя — към училището. Тази всекидневна

разходка бе станала сега за Броуди и дъщеря му установен обичай и той

използуваше това време да я насърчава и напътствува, да я поощрява тя да

постигне желания от него блестящ успех; но днес не говореше, а само почукваше по

улицата с дебелия си ясенов бастун; сакото му бе увиснало като торба, шапката му

бе избеляла и неизчеткана — той целият представляваше печална карикатура на

едновремешната си надменност и крачеше с такъв затворен и съсредоточен вид, че

Неси не смееше да му заговори. Сега пред хорските очи той винаги се затваряше в

себе си, високо вдигаше глава, гледаше право напред, не виждаше никого и така

създаваше за себе си широки, безлюдни улици, изпълнени не с любопитни,

Страница 196

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

вторачени, насмешливи лица, а само със собствената му личност.

Когато двамата стигнаха пресечката, откъдето тръгваха в различни посоки,

Броуди се спря — фигурата му изглеждаше чудновата — и каза на дъщеря си:

— Хайде, върви и учи хубаво, Неси. Здравата! Помни, каквото винаги съм

ти повтарял: „Щом нещо заслужава да го правиш, прави го както трябва.“ Ти трябва

да спечелиш тази стипендия и туй то. Дръж! — Той бръкна в джоба си. — Ето ти

едно пени за шоколад. — Той почти се усмихна: — Ще ми го върнеш, когато спечелиш

стипендията.

Плахо, но все пак с благодарност, Неси взе монетата и продължи по своя

път, за да се занимава още три часа в задушната класна стая. Нищо, че не беше

закусила сутринта и бе яла твърде малко на обед. Сега щеше да се подкрепи и

събере сили за ученето поне с богатата храна, която предлагаше лепкавото

парченце шоколад с малинов крем!

Когато тя се отдалечи, леката следа от оживление напълно се загуби от

лицето на Броуди, той се изпъчи, обърна се и закрачи нататък, към канцеларията, която мразеше. Недалече от корабостроителницата Броуди нерешително забави

крачки, подвоуми се и хлътна във вратата на „Шлосерска среща“, където в общата

зала, пълна с работници в дочени дрехи и комбинезони, с такъв вид, като че там

нямаше никои друг освен самия него, обърна голяма чаша неразредено уиски, бързо

излезе навън и стиснал устни, за да не го издава мирисът на алкохол, мрачно

влезе през вратата на „Лата & Сие“.

>>

II