Unknown - i 3e0c0223816db71f

Броуди първо се вторачи за миг в майка си, сетне избухна в смях:

— За Нанси ли говориш, дърта вещице? Да не те е омагьосала и тебе, та не

смееш да й споменеш името? — После, след кратко мълчание, в течение на което си

придаде вид на подигравателна сериозност, продължи: — Всъщност съвсем ме ми се

иска да ти кажа, но щом трябва да знаеш, тя е отишла на събрание във

Въздържателната дружина.

Той целият се затресе от смях, а баба Броуди посрещна това буйно веселие

с неодобрителен поглед и му отвърна толкова язвително, колкото можеше да си

позволи:

— Не виждам на какво чак толкова се смееш. Ако беше ходила във

Въздържателната дружина, когато е била по-млада, може би щеше… — Усетила погледа

му върху себе си, тя млъкна от страх, че може би е отишла твърде далеч.

— Продължавай! — присмя й се Броуди. — Довърши туй, дето го казваше.

Изрисувай ни всичките, щом си почнала. Има хора, на които не можеш угоди. Ти не

беше доволна от Мама, а сега започваш да търсиш кусури и на моята Нанси. Сигурно

си мислиш, че можеш сама да се оправиш с къщата. Че може би по този начин ще

имаш щастието от време на време да докопаш бутилката. Как не! Когато ми наготви

обед за последен път, малко остана да ме отровиш.

Той я загледа развеселено, отправил поглед надолу от по-високия стол, и

се замисли как би могъл да я подиграе. Изведнъж му хрумна една безумна, смешна

мисъл, толкова глумлива, че от възторг той се плесна по бедрото. Тя му

завиждаше, че пие, и гледаше неговото уиски като котка чинийка с каймак,

въздишаше за него, готова да го излочи при първия удобен случай. Добре, щеше да

го получи тя — тази, която толкова лесно бе готова да унижава другите! Щеше да

го получи, дявол да я вземе! Той щеше да я накара да се напие, да се напие като

кютюк. Направи сметка, че има достатъчно уиски у дома и че общо взето много

малко щеше да стигне, за да замае главата на старицата; предвкусвайки

комичността на това развлечение, Броуди целият се затресе от сподавен смях и пак

възторжено се плесна по бедрото. Дявол да го вземе! Биваше си го него за такива

работи!

После изведнъж спря да се смее, доби сериозен вид и хитро присвил

малките си очички, лукаво подметна:

— Знаеш, май не бях прав да ти говоря така, старо; виждам, просто съм те

презрял. Имаш съвсем умърлушен вид. Слушай, няма ли да пийнеш една глътка, че да

дойдеш на себе си? — А когато тя бързо и подозрително вдигна очи, Броуди

великодушно й кимна и продължи: — Да, не се шегувам. Сериозно ти говоря. Защо да

го пия само аз, а не и ти? Хайде, вземи си чаша.

Мътните очи на бабата лакомо светнаха, но понеже тя твърде добре

познаваше вечните му гаври, все още се съмняваше, боеше се да се помръдне, за да

не бъде разочарована от някое избухване на ехидния му смях; тя само облиза

сухите си устни и рече с треперещ глас:

— Да не се шегуваш с мене, а?

Броуди пак буйно поклати глава, този път отрицателно, посегна към

бутилката, сложена под ръка до стола му, и съблазнително я протегна напред.

— Виж! „Росата на Шотландия“ на Тичър. Бързо! Върви и си вземи чашка!

Тя скочи на крака така припряно, сякаш щеше да се надбягва, и се запъти

към килера, разтреперана от мисълта за този късмет, понеже не беше сложила в

устата си нито капчица от деня на погребението, пък и тогава бе пила само вино, а не истинско, донасящо забрава питие. Тя се върна и протегна чашата, кажи-речи

преди Броуди да успее да потисне новия прилив веселие, предизвикан от

несигурните й, нетърпеливи крачки; но когато щедро й наля ракия, той забеляза

със спокоен, загрижен глас:

— Стар човек като тебе трябва да си пийне от време на време. Виж, налях

ти доста, да не му сложиш много вода.

— Ах, недей, Джеймс! — възпротиви се бабата. — Не ми слагай прекалено

много! Нали знаеш, не обичам да пия много… само съвсем мъничко, колкото да се

Страница 198

Archibald Kronin - Zamykyt na shapkarq

сгрея.

При последните й думи внезапен спомен преряза веселостта му като удар с

бич и той изръмжа:

— Не ми казвай тези думи! Те твърде много ми напомнят за някого, когото

не обичам чак толкова много. Защо говориш като мазна и неискрена лицемерка? —

Докато майка му бързаше да изпие чашата си, от страх да не й я отнеме, Броуди я

гледаше злобно, а след това, подтикван от разгорялото се желание да си отмъсти, извика: — Хайде. На още. Дай си чашата.

— Не! Не! — слабо възразяваше старицата. — Стига ми толкоз. Хубаво ме